Други отклонения от нормата при антенатален скрининг на майката МКБ O28.8

Други отклонения от нормата при антенатален скрининг на майката се установяват посредством преки и косвени методи.

Методите на антенаталната диагностика се делят на косвени (обектът на изследване е бременната жена) и преки (изследва се самия плод). Преките могат да бъдат инвазивни и неинвазивни.

За други отклонения от нормата при антенатален скрининг на майката значение имат косвените методи.

За състоянието на плода се съди по биохимични показатели на кръвта и урината на бременната, но резултатите от акушеро-гинекологичната анамнеза и по резултатите от прегледа при задължително използване на ултразвуков апарат. Особено желателна, а за жените от групите с висок риск задължителна, е медико-генетичната консултация, допълнена при необходимост с резултати от бактериологично, имунологично и ендокринологично изследване.

За други отклонения от нормата при антенатален скрининг на майката значение имат преките неинвазивни методи.

Основен директен неинвазивен метод е ултразвуковото изследване. Това е най-безвредният метод за антенатална диагностика както за майката така и за плода. Той позволява да се открият 80-98 % от плодовете с анатомични пороци и в момента широко се зиползва за скрининг при патолгоия на бременността. Методът е особено информативен за сроковете 9-13-а, 18-20-1 и 28-32-ра седмица на бременността.

Ефективността на ултразвуковото изследване до голяма степен зависи от разделителната способност на УЗ апарата, от опита на акушер-оператора и от новото на изследване.

В съответствие с препоръките на Европейската асоциация на перинатална медицина в повечето страни на Европа е приета следната стратегия:

• за всяка бременна се препоръчва 3-4 кратно ултразвуково изследване на плода.
• основното изследване за откриване на пороци в развитието се провежда през 18-20-ата седмица от бременността.
• бременните от група с висок риск трябва да бъдат определени на първо ниво на скрининг и да бъдат по-детайлно изследване на второто ниво.
• бременни с неединозначни резултати, получени на предишните нива, особено при изключване патология на сърцето и на мозъка на плода, подлежат на допълнително изследване.

Достатъчно пълна информация за кариотипа на плода, биохимичните и генотипните особености на неговите клетки може да се получи само при изследване на тъкан от самия плод или на неговите провизорни органи (плацента, хорион).

За тази цел са разработени и широко се използват различни инвазивни методи, позволяващи да се получи необходимият материал във всеки срок на бременността и даже в доимплантационният период.

За други отклонения от нормата при антенатален скрининг на майката значение имат преки инвазивни методи.

Под инвазивни методи за антенаталната диагностика трябва да се разбират вътрематочните вмешателства при ултразвуков мониторинг в операционни условия с цел получаване на материал за хистологични, биохимични, цитогенетични или молекулярни изследвания.

Инвазивните методи и техните диагностични възможности са различни. Изборът на инвазивен метод се определя от срока на бременността, показанията за провеждане, инструменталното оборудване и методичната готовност на центъра за антенатална диагностика, а също и от квалификацията на акушера-оператор.

Рискът от следоперационни усложнения при трансабдоминална хорионбиопсия, амниоцентеза, плацентобиопсия и кордоцентеза според различни данни е съответно 0.88, 0.50, 0,52, и 3. 70 %.