Гестационен херпес МКБ O26.4

Гестационният херпес е известен като herpes gestationis, pemphigus gravidarum, dermatitis multiformis gestationis представлява рядко срещана субепидермална булозна (с образуване на мехурчести елементи) дерматоза при бременните жени.

Гестационният херпес е наречен така неправилно, тъй като няма връзка с херпес вирусната инфекция. Заболяването е автоимунно.

Честотата на заболяването е 0,5 – 0,2 %.

Гестационният херпес може да се прояви по всяко време между деветата седмица на бременността и първата седмица след раждането, като обикновено началото е 21 седмици на бременността. Обикновено, гестационният херпес трае няколко седмици, но може да се задържи в продължение на много месеци след раждането.

Причината за възникване на гестационния херпес не е изяснена. Смята се, че гестационния херпес е автоимунно заболяване.

Характерно за гестационния херпес е хомогенно (еднородно), линеарно отлагане на С3 (компонент на комплемента) и на IgG имуноглобулин в lamina lucida на базалната мембрана на кожата.

Образува се IgG – антибазално – мембранно антитяло в кръвния серум в резултат на антигенния стимул. В резултат на реакцията антиген антитяло се образуват характерните възпалителни промени по кожата.

Наличието на женски полови хормони естрогени влошава състоянието, а по време на бременност количеството им е повишено.

Симптимите при гестационния херпес включват характерните обривни елементи, сърбеж, липсва болка, повишена температура, запек.

Гестационният херпес се характеризира със силно сърбящи еритемно – едемни папули (червеникави оточни надигнати образувания) уртикоподобни, везикуло – булозни (мехурчета, изпълнени с течност) обривни елементи.

Обривът се появява най-напред по корема, засяга бедрата, крайниците и може да се разпространи навсякъде. Лицето, скалпа и лигавиците на устната кухина и гениталната област обикновено не са ангажирани. След оздравяване не остават белези.

Диагнозата се поставя чрез кожна биопсия (с инструмент се взема малка част от кожата), специфични лабораторни тестове, имунофлуоресценция – за откриване на антитела, което потвърждава диагнозата.

Диференциална диагноза се прави с езкема, пемфигус, пемфигоид, медикаментозни дерматози, еритеми, dermatitis herpetiformis.

Лечение на гестационния херпес е консервативно (медикаментозно) с антихистамини, кортикостероиди, витамин В6, сулфони. В хранителния режим на бременната се включва храна богата на белтъци и витамини.

След раждане гестационния херпес постепенно утихва, прогнозата е добра като често рецидивира при следваща бременност. Употребата на орални противозачатъчни средства и следващи бременности може да доведе до обостряния на заболяването.