Дисеминиран лекарствен lupus erythematodes МКБ M32.0

Системният лупус еритематодес е автоимунна болест, при която организмът образува антитела срещу свои собствени тъкани. Тези антитела (наричани още автоантитела) могат да причинят сериозни увреждания на бъбреците, мозъка, кръвоносните съдове, черния дроб и сърцето. По същия механизъм някои лекарства могат да предизвикат производство на антитела и да породят подобни ефекти, макар че липсва заболяване, на което да действат.

Най-честите медикаменти, причиняващи дисеминиран лекарствен lupus erythematodes, са:

• хидралазините - за лекуване на високо кръвно налягане;

• прокаинамид - за лечение на сърдечноритъмни нарушения;

• изониазид - противотуберкулозно лекарство;

• метилдопа.

Симптомите при лекарствения лупус еритематодес са треска, ставни болки и обриви, които понякога се явяват месеци и години след употреба на предизвикващия медикамент. Обикновено симптомите отслабват след спиране на лекарството, но антителата често престояват в организма с години.