Други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан МКБ L08.8

Други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан включват:

• вегетираща пиодермия,
• омфалит при възрастни,

както и други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан.

Вегетираща пиодермия (pyoderma vegetans) е рядко заболяване, характеризиращо се клинично с големи верукозни плаки и надигнати граници и множество пустули. Тя се развива след нараняване на кожата. Представя се от инфилтрат с папиломатозен вид, поради развитие на епителиална хиперплазия и хронични грануломатозни промени.

Етиологията на вегетиращата пиодермия не е известна, въпреки че често е свързана със стафилококови и стрептококови инфекции при пациенти с имуносупресивно състояние или дисфункция на имунната система. Смята се, че имунната дисфункция индуцира развитието на растеж на микроорганизми.

Обикновено от лезиите се изолират S. aureus или стрептококи от група А, но тъй като не отговарят на самостоятелно антибиотично лечение, патогенетичната им роля е неясна. Предполага се, че заболяването е отговор на тежка бактериална колонизация или епидермална инвазия при пациенти с нарушен имунитет.

Вегетираща пиодермия може да се наблюдава навсякъде по тялото, но гънките са най-често засегнатите места. Характерна е локализацията около носа. Често се развива около съществуваща фистула, по повърхността на ампутационно чуканче и върху инфектирана рана. Поражението обикновено е единично, рядко множествено.

Болестният процес започва като ограничен еритемоедемен инфилтрат. Постепенно се развиват папиломатозни и верукозни разраствания, които се разпадат, като образуват язви и фистули. Лезията нараства бавно, периферно и може да достигне големина до длан и повече. В някои случаи преобладава вегетиращо разрастване, при други - язвения разпад, което обуславя различни клинични форми.

Протича извънредно бавно, като преминава с образуване на своеобразни неправилни белези с островчета от нормална кожа между тях. Оралното засягане е рядко, като се представя от бели плаки и пустули.

Заболяването се развива при пациенти с придружаващи различни състояния, които компрометират имунната система. Вегетираща пиодермия се установява при улцерозен колит, алкохолици, лимфоми, левкемии, белодробен гранулом, лечение с кортикостероиди и химиотерапия, първично имунодефицитно състояние. Клиничната форма с периферни пустули е в асоциация с улцерозен колит.

Диференциална диагноза се прави с: различните клинични форми на кожна туберкулоза (коликвативна, верукозна, лупозна), гангренозна пиодермия, дълбоки микози, вегетираща бромодерма, карциноми.

Хистопатологично се откриват хипергранулоза, хипер- и паракератоза, акантоза, папиломатоза, неутрофилен инфилтрат в горната и средна дерма. Често в инфилтрата са налице еозинофили.

Клиничната диагноза на този вид други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан се подпомага от хистологичното изследване.

Важно е да се изключи съпътстващо заболяване, като улцерозен колит, лимфом или левкемия. Заболяването има лош отговор на самостоятелни системни (пеницилиназа стабилни) и локални антибиотици. Локални антисептици може да се включат по-късно на сухите лезии. В някои случаи помагат локалните кортикостероиди, комбинирани с антибиотици.

Омфалитът е инфекция на пъпа и умбиликалната област. Той обикновено се представя като повърхностен целулит, който може да се разпространи и да засегне цялата коремна стена и може да прогресира до некротизиращ фасциит, мионекроза или системно заболяване. Омфалитът е предимно заболяване на новороденото. Докладвани са само няколко случаи на омфалит при възрастни.

Приблизително 75 % от случаите на омфалит са с полимикробна етиология. Аеробни бактерии се намират приблизително в 85 % от случаите, като преобладават Staphylococcus aureus, група А стрептококи, Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae и Proteus mirabilis.

Клинично се наблюдават признаци на възпаление в умбиликалната област. Проявите на инфекция в засегнатата област при омфалит включват:

• Зачервяване
• Повишена чувствителност
• Подуване
• Топлина
• Изтичане на гной от пъпа

Наличието на признаци, като екхимози, виолетово оцветяване, були, петехии, прогресия на целулита въпреки антимикробната терапия, индикира за разпространението на инфекцията и вероятен фасциит или мионекроза.

Признаците на сепсис или друго системно заболяване, които потенциално могат да се развият от омфалит, са неспецифични и включват нарушения на терморегулацията или прояви на полиорганна дисфункция: повишена температура (> 38ºС), хипотермия (< 36ºС) или температурна нестабилност; тахикардия, хипотония, забавено капилярно пълнене; апнея, тахипнея, хипоксемия; твърд или подут корем или липсващи перисталтични звуци; жълтеница, петехии или цианоза; раздразнителност, летаргия.

Потенциалните усложнения на омфалита се състоят от:

• Некротизиращ фасциит
• Мионекроза
• Сепсис
• Септична емболизация
• Ендокардит
• Формиране на абсцес на черния дроб
• Абдоминални усложнения (перитонит, коремен или ретроперитонеален абсцес)

Рисковите фактори за развитие на омфалит включват: лоша хигиена, наднормено тегло, имунологично разстройство.

Лабораторните изследвания при този вид други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан включват оцветяване по Грам и култура за аеробни и анаеробни организми. При съмнения за некротизиращ фасциите се вземат проби за биопсия.

Лечението на омфалита включва антибиотична терапия според установения причинител и направената антибиограма. При развитие на некротизиращ фасциит и мионекроза се извършва некректомия.