Алвеолит на челюстите МКБ K10.3

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

С термина „алвеолит“ се бележи наличието на остро възпаление след екстракция(вадене) на зъб. При алвеолит има налична инфекция, локализираща се в областта на алвеолата, която се явява вътрешната част на костта, където зъбът се побира. Алвеолитът е най-честото усложнение след извършване на тази манипулация и първопричина за болката в мястото на екстракция. Особено изявено е при изваждането на последните молари(мъдреци), но може да се наблюдава при всеки един друг вид зъби. Липсата на образуван кръвен съсирек на мястото на екстракция е причина за развитието на алвеолит.

Епидемиология

Както беше посочено и по-горе, алвеолитът е най-честото усложнение при екстракция на зъб и може да се срещне в до 65% от случаите. Няма расово или полово предпочитание.

Етиология

Основната причина, поради която възниква състоянието, е липсата на кръвен съсирек след изваждането на зъба или отпадането на съсирека от зъбната алвеола. Отпадането или необразуването на съсирек може да се дължи както на екзогенни, така и на ендогенни фактори като недостатъчно кръвоснабдяване на тъканите, наличие на периодонтит, гранулом, чуждо тяло, усилено кървене след екстракцията на зъба, тютюнопушене и т.н. Някои системни заболявания, като напр. захарния диабет, са предпоставка за по-лесното развитие на алвеолит.

Клинична картина

Алвеолитът се разделя на сух и мокър алвеолит. При сухия алвеолит(алвеоларен остеит) липсва наличие на гноен секрет, поради това се нарича така. Освен липсата на гноен ексудат водещ симптом е наличието на силна, пулсираща болка, появяваща се до няколко часа след екстракция на зъба. При мокрият алвеолит може да се наблюдава кървенисто-гноен секрет със силно неприятна миризма, може да присъства и секреция от раната и околните тъкани.

Независимо от типа на алвеолита се наблюдават и други симптоми, ангажирани с настъпващия процес на възпаление, стадия му, както и дали е било проведено лечение или не. Клиничната картина може да се манифестира с:

• Оток, хиперемия и подуване, ангажиращи както мястото на екстракция, така и околните меки тъкани
• Затруднено отваряне на челюстта
• Главоболие
• Отпадналост
• Липса на апетит
• Невъзможност за извършване на дъвкателни движения
• Невъзможност за преглъщане
• Фебрилитет
• Гадене
• Повръщане
• Оток на засегнатите регионални лимфни възли

Диагноза

Диагнозата се поставя лесно на базата на физикалния преглед, извършен от лекуващия стоматолог или лицево-челюстен хирург. Данните за извършена екстракция на зъб подпомагат диагнозата. Рентгенографията дава информация относно останали костни фрагменти, които не са премахнати по време на процедурата.

Лечение

Алвеолитът се лекува както локално, така и системно. Преди се препоръчваше да се направи кюретаж и опресняване на раната, като този метод почти напълно е отпаднал от денталната практика. Сега се извършва обилна промивка на раната с физиологичен разтвор и антибиотик локално, с последващ дренаж.

Почти във всички случаи се използва и системен антибиотик, като локално приложеният такъв се продължава паралелно със системния. Важно е раната да се поддържа чиста и да не попада храна в нея, в противен случай оздравителният процес се забавя.

Изображение: James Heilman, MD, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons