Атрофия на беззъбата алвеоларна криста МКБ K08.2

Заболяванията на амфодонта, респ. пародонта, означени като пародонтална (амфодонтална) инсуфициентност (амфодонтоза, пародонтоза, алвеоларна пиорея и др.), по своята същност се отнасят предимно към дистрофиите.

Особено подчертани са бавно прогресиращата атрофия и дистрофичните изменения на алвеоларната кост – атрофия на беззъбата алвеоларна криста. Последната се явява като израз на нарушеното нормално равновесие между ново образуването и разпадането на костната тъкан вследствие нарушение на интимните функции на тъканите на амфодонта, в смисъл на смущения на регулацията на интимните химични превръщания и обмяна на веществата. Пародонтална, респ. амфодонтална инсуфициентност (недостатъчност), се явява най-подходящ. С него се изтъкват както промените, настъпили във функцията на тъканите на амфодонта, така и същността на заболяването, като се обяснява еднакво добре възникването му при възпалителните разстройства и в резултат на различни ендогенни и екзогенни моменти, травматична оклузия и др.

Амфодонтът, респ. параденциумът, е онзи функционално - физиологичен тъканен комплекс, който се състои от периодонциума и цимента на зъбите, алвеоларната кост и гингивата с нейния епителен завършек.

Понятието за пародонтална инсуфицентност идва да замести старото понятие за „алвеоларната пиорея”, което отговаря само на една част от случаите и поради което е било последователно заменяно с редица нови, обаче неподходящи понятия, като „парадентоклазия”, „периодонтолиза”, „парадентоза”, „парадентопатия”, и т.н. В това отношение дори чисто терминологически това понятие означава преминаване от страна на морфологичната или чисто симптоматична номенклатура към функционалната, която отговаря най-добре на съвременните схващания на функционалната патология.

Застъпеното схващане има не само класификационно и терминологично значение, но то придобива преди всичко и значение за изясняване на самата същност на пародонталните заболявания, патофизиологичния им механизъм и състоянието на този физиологично - функционален комплекс, правилната преценка, за който е от решаващо значение и за самата терапия на тези заболявания.

Атрофия на беззъбата алвеоларна криста може да включва:
- Атрофия на долна челюст;
- Атрофия на горна челюст;
(синоними на тези състояния са атрофия на беззъбия алвеоларен гребен и хоризонтална атрофия на беззъбия алвеоларен гребен).
- Минимална атрофия на беззъбата мандибула (синоними минимална атрофия на долна челюст);
- Умерена атрофия на беззъбата мандибула (синоними умерена атрофия на долна челюст);
- Тежка атрофия на беззъба мандибула (синоними тежка атрофия на долната челюст);
- Минимална атрофия на беззъбата максила (синоними минимална атрофия на горна челюст);
- Умерена атрофия на беззъба максила (синоними умерена атрофия на горната челюст);
- Тежко атрофия на беззъба максила (синоними тежка атрофия на горната челюст).

В етиологията и патогенезата на атрофия на беззъбата алвеоларна криста се взимат в съображение всички онези фактори, които водят градивните процеси към количествено и качествено падане и влияние върху енергетиката на жизнените клетъчни процеси, а особено върху ембрионалните центрове. Тук именно лежи връзката на това заболяване с разстройствата на хормоналната система с най-разнообразни комбинации. Тук лежи и връзката на същото заболяване с минералната обмяна и йонната концентрация. Ето защо, като вземем в съображение динамиката на развитието на патологичния процес, в основата, на който лежи разстройството на трофичната регулация на тъканите на пародонта, т.е. неврогенната дистрофия, в голям процент случаи е трудно да изключим различните заболявания на гингивата, които могат да доведат до пародонтална инсуфициентност и могат да се схванат като предамфодонтозни състояния.

В зависимост от клиничната форма и хистологичната картина е различна. При възпалителна форма на атрофия на беззъбата алвеоларна криста и пародонтална недостатъчност в джобчетата, които понякога са доста дълбоки, се констатира зъбен камък, който достига чак до тяхната основа. Гънките и джобчетата, които се образуват от гранулационната тъкан, съдържат левкоцити и микроорганизми. Алвеоларната криста е атрофирана хоризонтално или вертикално. На мястото на тази атрофия в зависимост от стадия на развитието на процеса се образува гранулационна или съединителна тъкан, която отчасти е разнищена и инфилтрирана от малки клетки, които показват още някогашната структура на костта. Наблюдават се едновременно и дегенеративни промени в пулпата.

Рентгеновите признаци на началните форми на атрофия на беззъбата алвеоларна криста се покриват с оскъдните рентгенови признаци, които се наблюдават при хипертрофичния и язвения гингивит. Те се изразяват с остеопороза на маргиналния край на алвеоларния израстък с последваща резорбция на последния.