Други мастоидити и сродни състояния МКБ H70.8

› Въведение

› Причини

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Мастоидитът е инфекция на мастоидния израстък на черепа и представлява усложнение, което възниква след неадекватно лечение на остра инфекция на средното ухо. Към рубриката други мастоидити и сродни състояния се включва развитието на постаурикуларна фистула, представляваща вид усложнение на нелекуван или неправилно третиран остър или хроничен мастоидит.

Постаурикуларната фистула представлява патологичен отвор или канал, който се формира в областта за ухото и се развива в резултат от възпалителния процес при нелекуван мастоидит.

Причини

Причините за развитие на постаурикуларна фистула и други форми на мастоидит, срещани относително рядко в клиничната практика, включват разпространение на инфекциозния и възпалителен процес при липса на адекватна терапия, неподходяща или недостатъчно продължителна терапия.

Инфекциите се разпространяват от засегнатото ухо по проекцията на слепоочната кост в посока зад ухото, където и се намира мастоидният израстък.

Сред основните причини и рискови фактори за развитие на други мастоидити и сродни състояния, включително и постаурикуларна фистула, се включват:

• мастоидит: остър или по-често хроничен мастоидит може да причини разрушение на костта с формиране на фистулен канал, през който серозна течност, гной и други секрети се отделят към кожата. Това е най-честата причина за развитие на постаурикуларна фистула
• холестеатом: холестеатомът представлява патологичен растеж на кожни клетки в средното ухо и в някои случаи може да причини формирането на фистула
• вродени аномалии: макар и изключително рядко, някои вродени аномалии, могат да допринесат за развитието на фистула в ранна детска възраст
• травми или операции в областта: тежки или нелекувани травми в областта, развитие на следоперативни усложнения след мастоидектомия или други хирургични форми на терапия при мастоидит, могат да причинят развитие на фистула и някои по-редки форми на мастоидит

Изложени на по-висок риск като цяло са лицата с подлежащ имунен дефицит, чести и рецидивиращи респираторни инфекции, възпаление на средното ухо и мастоидит, продължителна и/или неподходяща антибиотична терапия, както и лицата, които неглижират оплакванията и не търсят медицинска помощ.

Симптоми и усложнения

Клиничната изява на мастоидит е със силна болка зад ухото, висока температура, най-често данни за предхождаща инфекция на средното ухо, намаление на слуха, главоболие, гноен дренаж от ухото, шум в ушите и виене на свят.

Видимо се разкрива чувствителност, зачервяване и подуване в областта зад ухото. Ако инфекцията е много тежка неврологични симптоми могат да присъстват (признаци на повишено вътречерепно налягане, парализа на лицето или менингит).

При други форми на мастоидит, както и при постаурикуларна фистула, сред най-типичните клинични прояви се включват оток (подуване) и зачервяване на областта зад ухото, видима лезия, от която изтичат гной, серозна течност и други секрети, болка в различна степен, дискомфорт в областта.

Възможни са още засягане на слуха, системни оплаквания, засягане на регионалните лимфни възли (лимфаденопатия).

Липсата на своевременна медицинска намеса повишава рисквоете от развитие на различни по вид и тежест усложнения, включително сериозни неврологични прояви, засягане на лимфните възли и генерализиране на процеса, хронична инфекция, перманентно намаление или загуба на слуха и други.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при други мастоидити и сродни състояния, включително постаурикуларна фистула, изисква комплексен подход и консултация със специалист, като най-често се основава на информацията, получена от:

• разпит и клинични находки: данни от разпита за предхождаща инфекция на средното ухо или мастоидит, оценка на субективните оплаквания, оценка на обективното състояние на пациента, наличие на видим отвор в областта зад ухото, видимо изтичане на секрети от този отвор, зачервяване и подуване в областта. Необходима е оценка на общото състояние с цел детекция на развили се усложнения
• лабораторни и микробиологични изследвания: назначават се разширени кръвни изследвания за оценка на тежестта на процеса и неговата генерализация. Необходимо е микробиологично изследване на материал от фистулата (гноен секрет) и назначаване на антибиограма при изолиране на бактерии
• образна диагностика: най-често пациентите се насочват към компютърна томография с цел визуализация на наличните увреждания, оценка на тежестта на процеса, развитие на усложнения и други

Диференциалната диагноза е сравнително малка, като основното е различаване на отделните форми на мастоидит една от друга и отдиференциране на усложненията.

Лечение

Терапевтичният подход при други мастоидити и сродни състояния, включително и постаурикуларна фистула, е комплексен, строго индивидуален и съобразен с конкретните оплаквания и находки при съответните пациенти. Най-често лечението включва:

• антибиотици: в зависимост от тежестта на инфекциозния процес и данните от антибиограмата се назначават подходящи перорални или парентерални (инжекционни) антибиотици в достатъчно висока доза и за достатъчно продължителен период от време с цел овладяване на инфекциозния процес
• симптоматично лечение: за облекчаване на наличните оплаквания се назначават подходящи противовъзпалителни средства, аналгетици (обезболяващи), антипиретици (средства за понижаване на температурата), в някои случаи и кортикостероиди
• хирургично лечение: в зависимост от причините, провокирали състоянието, може да се наложи извършване на специфична и насочена хирургична намеса, включително затваряне на фистулата, мастоидектомия и други

Необходимо е продължително проследяване на пациентите за оценка на приложеното лечение и ранна детекция на рецидив или усложнения.

При своевременна и целенасочена терапия прогнозата е добра, но късната диагноза, развитието на усложнения и влошеното общо състояние на пациентите повишават риска от дългосрочни усложнения.

Изображения: freepik.com