Епилептичен статус petit mal (малки припадъци) МКБ G41.1

В рубриката епилептичен статус petit mal (малки епилептични припадъци) се включват състояния на епилептичен статус от абсанси.

Епилептичният статус се дефинира като серия от последователни/непрекъснати епилептични припадъци с продължителност над 30 минути, между които съзнанието не се възстановява и се регистрират епилептични разряди в ЕЕГ.

Има тенденция за промяна в дефиницията, тъй като е установено, че и по-кратък период на гърчова активност предизвиква невронална увреда и е малко вероятно пристъп, продължил над 5 минути самостоятелно да се преустанови. Поради това повечето клиницисти приемат за епилептичен статус пристъп над 5 минути и предприемат мерки за извеждане от състоянието.

Епилептичният статус възниква най-често на фона на предшестваща анамнеза за епилепсия - грешка в терапията на епилепсията, вметнати инфекции; или симптоматично - в хода на мозъчен инсулт, травми на главата, мозъчни инфекции. Най-често е засегната детската възраст.

Патогенезата на епилептичен статус с малки припадъци показва наличие на свръхсинхронен невронен разряд в епилептично огнище. Той е в резултат на синхронна свръхсилна невронна активация, която се разпространява бързо по двете хемисфери. На ЕЕГ (електроенцефалография) petit mal (малките епилептични припадъци) при тази активация се представят с пик-бавна вълна с честота 3/секунда.

Клиниката на епилептичен статус petit mal се представя с краткотрайна загуба на съзнание, но липсва падане на земята, както при grand mal. При внимателен оглед се забелязват леки двигателни прояви на потрепване на устните или на отделни мускули, отклоняване на погледа, мастикаторни движения.
Най-често състоянието се наблюдава в детска възраст - детето изведнъж спира заниманията си, лицето му побледнява, погледът е фиксиран, празен, клепачите потрепват, налице е продължително ступорно състояние.

При типичните абсанси икталните ЕЕГ находки (по време на пристъп) показват правилни и симетрични комплекси 3 Hz, но са възможни между 2 и 4 Hz комплекси острие-бавна вълна, понякога полиспайк-бавна вълна, двустранно синхронни, появяващи се на фона на нормално ЕЕГ.

Атипичните абсанси се различават от типичните по това, че са характерни за възрастта след 5 години. Налице е характерен ЕЕГ образ на полифреквентни, асиметрични комплекси остра-бавна вълна, бърза активност или друг тип пароксизмална активност, появяващи се на фона на абнормна за възрастта основна активност. Промените са двустранни, но често нерегулярни и несиметрични. Могат да се придружават от промени в мускулния тонус. Този тип епилептичен статус се наблюдава при пациенти със симптоматична епилепсия, криптогенна епилепсия, синдром на Lennox-Gastaut, епилепсия на Doose и други. Налице е когнитивно увреждане, диагнозата на епилептичния статус тук е затруднена, поради изходното ниво на нарушено умствено състояние.

Простите абсанси се състоят от внезапно нарушено съзнание, липсва предхождаща аура. След прекратяване на пристъпа, пациентът често се връща към предишната дейност, сякаш нищо не се е случило.

Комплексните абсанси са по-чести и се характеризират с добавяне на клонична, тонична, миоклонична или автоматична двигателна активност към състоянието. Обикновено се състоят от клонични потрепвания на клепачите или орално-моторни и ръчни автоматизми.

Диагнозата на епилептичен статус с малки припадъци се основава на добре снета анамнеза от пациента или негов близък, чрез която да се установи вида на епилептичния пристъп, наличие на предхождаща история за подобни инциденти в миналото или наличие на друго органично мозъчно заболяване, провокиращо пристъпа. ЕЕГ диагностиката заема главна роля в диагнозата на състоянието, а като допълнителни методи могат да се използват компютърната томография, магнитно-резонансната томография и др.

Диференциална диагноза се прави с фебрилни гърчове при деца, синкоп, хистерия и други форми на епилептичен статус.

Лечението на епилептичен статус petit mal (малки епилептични припадъци) налага приложението на противоепилептични средства, противооточна терапия и осигуряване на проходими дихателни пътища при признаци за липса на дихателни движения.

Прогнозата е добра при навременно овладяване на състоянието, обикновено този вид епилептичен статус изчезва след детска възраст.