Нарушение, включващо имунния механизъм, неуточнено МКБ D89.9

Основната функция на имунната система е да идентифицира чужди антигени, като инфекциозни агенти, и разграничаването им от собствените тъканни антигени. Имунната система, при нормални физиологични условия, придобива толерантност към собствените тъкани посредством клонова селекция на автореактивни T-клетките в тимуса през перинаталния период и с функционално потискане на автореактивни T- и B-клетки в по-късните етапи на развитие. При определени условия настъпват нарушения в поддържането на имунна толерантност, развива се автоимунна реакция, която се характеризира с активиране и клонова експанзия на автореактивни лимфоцити и производството на антитела срещу автоложни антигени на нормалните тъкани на организма.

Съществуват редица имунни заболявания, които се дължат на генетични дефекти (мутации) или на фактори, увреждащи имунната система след раждането. Тези фактори причиняват вродени (наследствени) и придобити (вторични) имунни дефицити.

Уврежданията на имунната могат да се класифицират по няколко начина: в зависимост от източника на индуциращия или реагиращ антиген (хетероложни, хомоложни, автоложни); от типа на реакция на свръхчувствителност - I-IV (IgE-, антитяло-, имуннокомплексно- или клетъчно-медиирана); както и от болестната изява, характеризираща се със специфични клинични и имунологични особености, като например алергия/свръхчувствителност, автоимунни заболявания, имунна недостатъчност и имунопролиферативни заболявания.

Имунната недостатъчност бива наследствена и придобита. Характерни са следните признаци, насочващи към вероятен имунен дефицит:

• четири или повече нововъзникнали ушни инфекции в рамките на една година;
• две или повече тежки инфекции на синусите в рамките на една година;
• антибиотична терапия, продължаваща два или повече месеца, със слаб ефект;
• две или повече пневмонии в рамките на една година;
• нарушаване на растежа, развитието и наддаване на тегло при кърмачета;
• повтарящи се, дълбоки кожни или органни абсцеси;
• персистираща млечница в устата (кандидиоза) или гъбична инфекция на кожата;
• необходимост от включване на интравенозни антибиотици, за да овладяване на възникналите инфекции;
• две или повече тежко протичащи инфекции, включително септицемия;
• фамилна анамнеза за първичен имунодефицит.

Възможни усложнения са: чести, продължителни или фулминантни инфекции, повишен риск за развитие на някои видове рак или тумори, автоимунни и лимфопролиферетивни заболявания;

За уточняване на диагнозата на нарушение, включващо имунния механизъм, неуточнено се провеждат редица клинични, лабораторни и имунологични изследвания. Изследванията, използвани да при диагностицирана на имунодефицитно разстройство могат да включват:

• нива на компонентите на комплементната система или на други тестове за измерване на вещества, отделяни от имунната система;
• ХИВ тест;
• нива на имуноглобулини в кръвта;
• електрофореза на серумни протеини (в кръв и урина);
• брой и функционални тестове на T-лимфоцитите;
• брой на белите кръвни клетки (левкоцити).