Първичен сифилис на половите органи МКБ A51.0

Сифилисът е хронично, системно, инфекциозно заболяване с цикличен ход и редуващи се активни и скрити периоди. Причинява се от бледата спирохета Treponema pallidum.

Първичен сифилис на половите органи се предава чрез вагинален полов контакт или чрез директен допир до заразни сифилитични лезии.

Попаднали в организма на човека, трепонемите се разпространяват чрез бързите си движения по лимфен път и достигат регионалните лимфни възли.

Първичният сифилис включва следните подпериоди:

• първичен серонегативен сифилис (Syphilis primaria seronegativa)
• първичен серопозитивен сифилис (Syphilis primaria seropositiva)
• първичен латентен сифилис (Syphilis primaria latens)

След изтичане на инкубационния период на мястото на трепонемната инокулация се появява първия признак на сифилиса - ulcus durum (твърд шанкър). Формирането на този първичен афект започва като бакъреночервена (медночервена) макула, която скоро се инфилтрира (поради размножаване на спирохетите и съответната защитна реакция in situ) и еволюира в папула със същата големина. След няколко дни от папулата се образува характерна неболезнена рязко ограничена ерозия (язва) със следните особености: формата е най-често кръгла или овална, дъното е червено, плитко, чисто и лъскаво (като лакирано), ръбовете са гладки, правилни, неподкопани и се спускат равномерно към дъното. Основата на язвата има типична хрущялна плътност, откъдето идва и името твърд шанкър. Ексудацията е серозна или серофибринозна, без кръв и в нея се откриват спирохети. Липсата на възпалителни промени, болка, сърбеж или друго усещане е причина пациентът да подцени сериозността на това изменение и да не потърси своевременно лекарска помощ.

Локализацията на първичен сифилис на половите органи се определя от мястото на входната врата на инфекцията и начина на заразяване, поради което основно се наблюдава:

• при жени - labia majora et minora, clitor, portio vaginalis coli uteri et canalis cervicalis, orifitium urethre externum
• при мъже - glans penis, sulcus coronarius praeputium
• анално и ректално при двата пола

В областта на гънките често се формират шанкър-отпечатъци ("целуващи се" язви), които са резултат от автоинокулация. За биполярни шанкъри се говори при наличие едновременно на генитален и екстрагенитален улкус.

Няколко дни (5 до 8) след оформянето на ulcus durum регионалните лимфни съдове и възли започват да се увеличават (сифилитичен лимфангит и лимфаденит) и достигат големината на лешник или бадем, като от палпираните няколко възела един е най-голям. Характерно е, че възлите са подвижни, неболезнени, не са сраснали помежду си и с околната тъкан, имат плътно-еластична консистенция, а кожата над тях е непроменена.

Комбинацията от първичния афект и регионалния лимфаденит се означава като първичен комплекс и установяването му има важно диагностично значение.

В някои случаи се отбелязва възпаление на лимфните съдове от ulcus durum до регионалните лимфни възли, което е много добре изразено в областта на пениса и се вижда като неболезнено и несрастнало с кожата уплътнение, подобно на връв с дебелина от перо до молив.

Без лечение сифилитичният шанкър се задържа около месец, а понякога до началото на втория период, без да оставя белег. С генерализиране на инфекцията до 2 седмици от началото на заболяването се увеличават всички лимфни възли.

Усложненията на първичния сифилис на половите органи обикновено се дължат на насложена друга инфекция: баланит, баланопостит, фимоза и парафимоза при мъжете, вулвит и вулвовагинит при жените.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина, намирането на спирохети в секрет от лезията чрез ултрамикроскопия или директна имунофлуоресценция, резултатите от серологичните реакции, анамнезата и конфронтацията с партньора. Откриването на Treponema pallidum със сигурност доказва диагнозата, но това изисква лезиите да не се третират с локални антибиотици или антисептици.

Лечението на първичен сифилис на половите органи се извършва с препарати от пеницилиновата група. При свръхчувствителност към пеницилина, може да се прибегне към други антибиотици като еритромицин, тетрациклин, доксициклин. Могат да се приложат и имуностимулиращи препарати като гама-глобулин, витамини от група В, кортикостероиди.