Други форми на бартонелоза МКБ A44.8

Бартонелозата е инфекциозно бактериално заболяване, което протича остро или хронично. Заболяването се среща в Южна Америка. Характеризира се с хемолиза на еритроцитите и хемолитична анемия.

В рубриката други форми на бартонелоза е разгледана т.нар. окопна треска - антропоноза с причинител Bartonella quintana.

Резервоар на инфекцията е човекът, а вектор на предаване е дрешната въшка.

По време на Първата Световна Война заболяването е било широко разпространено сред войниците на фронта.

Заразяването се осъществява чрез проникване на причинителя с екскретите на заразена дрешна въшка през кожата, наранена от силно разчесване.

След инкубационен период от 2 до 3 седмици започва клиничната изява.

Началото е остро с рязко повишаване на температурата, втрисане, силно главоболие, ретробулбарни болки, обща слабост, болки в областта на тибиите, диспептичен синдром, упорито безсъние. Интензитетът на симптомите нараства за 2 до 3 дни. Упоритите болки в главата и врата могат да имитират менингит. Трескавите пристъпи са периодични през около 5 дни. Всеки следващ пристъп е по-слаб от предишния.

Клинико-лабораторните промени са неспецифични - полиморфонуклеарна левкоцитоза, анемия, промени в чернодробните функции.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничното протичане, анамнезата и изолирането на причинителя от хемокултура.

Лечението на други форми на бартонелоза е антибиотично - хлорамфеникол, пеницилини, аминогликозиди. При тежка анемия може да се наложи кръвопреливане.

Продължителността на заболяването е около 4 до 6 седмици. Изходът е благоприятен. Реконвалесцентният период е продължителен и се характеризира с тежка астения.

Днес окопната треска се среща сред бездомни бежанци в Бурунди, сред които е разпространена въшливостта.