Гладка мускулна тъкан (Textus muscularis nonstriatus)

   Гладката мускулна тъкан е с мезенхимен произход. Различават се два вида гладка мускулна тъкан - секреторен и контрактилен.
   Този вид мускулна тъкан се инервира от вегетативната нервна система и поради това е неволева.

     Изпълнява важна роля в регулацията на обема на някои тръбести структури. На гладкомускулните клетки се дължи наличието на перисталтични движения, които биват извършвани от стомашно-чревния тракт.
   Миоцитите са основна структурна единица. Характерна за тях е вретеновидната форма. Имат централно разположено ядро, което е с удължена форма. При съкращение формата на ядрото се променя - нагъва се. Клетъчните органели са разположени около ядрото, като при някои клетки се забелязват включвания от гликоген. Калциевите катиони са складирани в гладък ендоплазмен ретикулум, които не е много добре развит при този вид клетки.
   Актиновите и миозинови нишки са заловени с единия си край за клетъчната мембрана и са разположени косо на дължината на клетката. При съкращението им се променя формата на цялата клетка.
   Миоцитите са покрити с базална мембрана, като единствено местата, където клетките се свързват помежду си с цепковидни контакти, остават непокрити.
   Миоцитите могат да се разделят на два вида - висцерален и индивидуален. Това разделяне е въз основа на еферентната им инервация:
- висцерален тип - клетките контактуват чрез цепковидни контакти помежду си и изграждат предимно кухите органи. Могат да се съкращават под действието на вещества като норадреналин, окситоцин, хистамин и други;
- индивидуален тип - имат самостоятелна инервация. Такъв вид клетки се срещат в семепровода и тестиса.
   Хиперплазия и хипертрофия се наблюдават при бременната матка.
   Характерно за тези клетки е, че могат да се диференцират от недиференцирани мезенхимни клетки, намиращи се в адвентицията на кръвоносните съдове (при увреждане на кръвоносните съдове).