Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на пикочо-половата система Бъбречнокаменна болест Камък в бъбрека и в уретера Камък в уретера

Камък в уретера МКБ N20.1

Камък в уретера МКБ N20.1 - изображение

Заклещването на камък в уретера е състояние, което обикновено е следствие от бъбречна нефролитиаза. Рядко се образува първично камък в уретера (пикочопровода).

По състав камъните могат да бъдат уратни, пигментни, оксалатни или фосфатни, в зависимост от преобладаващия минерал.

Образуването на камъни в пикочната система е с комплексна генеза.

Значително по-често се образуват при пациенти с хиперкалциемия (при хиперпаратиреоидизъм, прием на тиазидни диуретици), хиперурикоземия (подагра, прием на алопуринол), хипероксалурия, генетични заболявания (цистинурия) и други.

Влияние оказва и киселинността на урината (pH), което се променя при урогенитални инфекции (пиелонефрит, цистит). Вродените или придобити аномалии, като прегънат уретер, дивертикул на уретера, двоен уретер, ектопия на бъбреците, също улесняват образуването на камъни.

Причините, непозволяващи камъкът да премине през уретера, са големината и формата им.

Преминаващите камъни са предимно гладки и сферични.

Грапавата им повърхност обикновено способства за заклещването им в лигавицата на уретера.

Когато това се случи уретерът реагира с активна перисталтика (колика), която се стреми да изтласка камъка надолу към пикочния мехур.

Коликата, изразена с болка и спазъм, спомага за допълнителното вклиняване на конкремента. На мястото на контакта на камъка с лигавицата се образува оток, който го задържа допълнително.

Заклещеният камък в уретера представлява механична пречка за оттичането на урината, като настъпва уростаза и хидронефроза (разширяване на пикочните пътища и бъбречното легенче над мястото на стеснението). При инфектиране на застоялата урина може да настъпи тежко състояние, наречено пионефроза.

Според мястото на фиксиране на камъка в областта на уретера, се проявява следната клинична картина:

1) Камък разположен в горната половина на уретера:

Предизвиква бъбречна колика с болка в по хода на уретера, повръщане, хълцане, моторна възбуда, вяла чревна перисталтика, наличие на газове, ускорен пулс, изпотяване в някой случаи и колапс. Тази картина се определя от рефлекторни въздействия. Хематурията е налице при непълно запушване от страна на камъка.

2) Камък разположен в долната половина на уретера:

Проявява се с постоянни болки в малкия таз, дискомфорт в областта на пикочния мехур, често и болезнено уриниране. Болката се предвижва към гениталиите (половите органи). Може да има болка и при семеизпразване и кръв в спермата, болки в правото черво, усилваща се при голяма нужда.

Диагнозата камък в уретера се поставя въз основа на снетата анамнеза от болния и клиничните изследвания.

От статуса се установява притеснен пациент, присвит, не можещ да си намери място, с болка при притискане на уретера, положително сукусио реналис. От клиничните изследвания се използват ехография на коремни органи, рентгенография на корем (рентгенопозитивните камъни се визуализират с тяхното място, големина и форма), изследване на урината, венозна урография, цистоскопия (ендоскопски метод за оглед на лигавицата на пикочния мехур, ретроградна пиелография, скенер на корем и други.

Лечението на камък в уретера може да бъде консервативно или оперативно. Обикновено се опитва медикаментозно, но при неуспех или настъпване на усложнения (хидронефроза, пионефроза) се пристъпва към хирургично.

Консервативно лечение - със спазмолитици (бусколизин, спазмалгон, но-шпа, атропин) и балнеолечение (лечение с минерални води - подкиселяващи или алкализиращи в зависимост от химичния състав на конкрементът).

Целта на лечението е намаляване на спазма около вклинения конкремент и усилване на перисталтиката на пикочопровода. Включват се и уроантисептици, антибиотици, сулфонамиди.

Оперативно лечение - ендоскопско или класическо премахване на заклещения камък или екстракорпорална литотрипсия.

3.9, 9 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО