Тежка умствена изостаналост МКБ F72
Тежката умствена изостаналост представлява състояние на задържано или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност, т.е когнитивните, речевите, двигателните и социални умения. Приблизителните нива на IQ (интелектуален квотиент) са в границите между 20 и 34 (при възрастни лица това отговаря на умствена възраст от 3 до 6 години).
През последните десетилетия, биохимичните изследвания допринесоха за разкриване на множество метаболитни, генно обусловени разстройства. Причините при тях са предимно ензимни дефекти, които биха могли да бъдат изведени от генни мутации. Смущения в обмяната на липидите също могат да бъдат причина за умствена изостаналост. При тях се наблюдава натрупване на липиди в клетките на централната нервна система. Смущението е свързано с разстройство в изграждането и разграждането на липидите. Освен това са описани и смущения в плазмопротеините, ендокринната обмяна, смущения в билирубиновата обмяна, обмяната на пурините, витамините и други
Децата с тежка умствена изостаналост проговарят късно и броят на думите е ограничен, колкото да си поискат най-необходимото. Някои от тях никога не усвояват речта. Двигателната активност е нарушена и тези деца се обслужват от близките. Липсват практически умения. Освен това липсва и концентрацията и училищните умения. Обучението е невъзможно. Социални умения не се постигат.
Диагнозата се поставя, след извършването на биохимични изследвания, с цел доказване на ензимни дефекти, липидни нарушения и други. Най-лесен за масово изследване, е тестът на Guthrie за фенилкетонурия, галактоземия и други ензимопатии.
Лечението на тежката умствена изостаналост включва медикаментозна терапия и психотерапия. За активиране на интелектуално-мнестичната дейност най-голямо приложение намират психостимулантите. При двигателно неспокойствие, възбуда и агресия могат да се включат невролептици в комбинация с тимостабилизатори. Психотерапията може да бъде позитивна, поведенческа или фамилна.
Профилактиката на тежката умствена изостаналост може да бъде първична, вторична или третична. Първичната е насочена към запазване здравето на майката и децата от придружаващи заболявания. Тя включва предбрачна и брачна медико-генетична консултация, пренатална диагностика, грижи за бременните с повишен риск, масов скрининг на новородените, изследване на Rh несъвместимост. Вторичната профилактика изисква леснодостъпни и ефикасни клинични, лабораторни и психологични изследвания, ранна диагностика и комплексни медико-педагогически програми за обучението им и избор на подходяща диета. Третичната профилактика се осъществява чрез провеждане на трудово социализиращи мероприятия за намаляване на инвалидността.
Коментари към Тежка умствена изостаналост МКБ F72