Начало Медицинска енциклопедия Анатомия Органи и системи Кожа и кожни придатъци Строеж на кожата

Строеж на кожата

от 16 сеп 2012г.

Строеж на кожата - изображение
Кожата се разделя на няколко области (зони), които оформят т.нар. строеж:

1. епидермис

2. дермо-епидермална гранична зона

3. дерма

4. хиподерма

 

Епидермис

Епидермиса е най-външната обвивка на кожата, която се състои от различни клетки:

1. Кератиноцити - около 95% от общата популация от клетки;

2. Меланоцити;

3. Лангерхансови клетки;

4. Меркелови клетки;

5. Недиференцирани дендритни клетки

Дебелината на епидермиса е около 50 микрометра и е с плътност на клетките около 50 000 кл/mm 2.

Светлинно-микроскопски въз основа на различията в броя, големината, формата, морфологията на кератиноцитите се различават четири слоя. От дермата към повърхността тези слоеве са както следва: 1) stratum basale 2) stratum spinosum 3) stratum granulosum 4) stratum corneum. Първите три слоя са съставени от клетки с ядра и се наричат още stratum Malpighii. При нормални условия пролиферират само кератиноцитите от базалния слой, след което се диференцират. Терминалната степен на диференциране е образуването на stratum corneum. Този слой има различна дебелина в различни области като най-дебел е по дланите и ходилата, а най-тънък е в областта на клепачите и скротума.

Stratum basale (основен, базален слой) - състои се от един ред призматични клетки, с дълга ос перпендикулярна на базалната мембрана. Размерът им е 10 - 14 nm. Цитоплазмата им е базофилна, а ядрата са богати на хроматин. Клетките са свързани помежду си с десмозоми, а с базалната мембрана се свързват чрез хемидесмозоми.

Stratum spinosum (бодлив слой) - състои се 5 - 10 реда сплеснати клетки, които в близост до базалния слои са кубични, по-повърхностните са с полигонална форма, а най-повърхностно разположените са с ромбична форма, чиято дълга ос е успоредна на кожната повърхност. Между клетките в спинозния слой има свободни пространства, които се затварят от десмозомите и са изпълнени с глюкозоаминогликани, улесняващи проникването на водноразтворими субстанции.

Stratum granulosum (гранулозен, зърнист слой) - съставен е от 1 до 4 реда клетки, които са хоризонтално приплеснати, тъмно оцветени и най-силно развити в участъци със силно вроговяване като длани и ходила. Ядрата на тези клетки са по-малки от тези на стратум спинозум, а цитоплазмата им е изпълнена с кератохиалинни гранули. В клетките и извън тях има телца на Odland.

Stratum corneum (рогов слой, 10 - 100 µm) - образува се от плоски, безядрени, еозинофилни, рогови клетки, наречени корнеоцити. Те се прикрепват помежду си чрез десмозоми. Корнеоцитите имат неправилна шестоъгълна или петоъгълна форма. Stratum corneum се състои от две части: pars conjuncta - към stratum granulosum и pars desjuncta - отвън, от него непрекъснато отпадат единични или групирани клетки. При оцветяване с ХЕ под роговия слой се наблюдава светла хомогенна еозинофилна зона, която не се наблюдава електронномикрокопски. Нарича се stratum lucidum - блестящ слой. Stratum lucidum най-добре се визуализира в участъци с изразена физиологична хиперкератоза (ортокератоза) - длани и стъпала.

Меланоцитите не се оцветяват с хематоксилин и еозин и изглеждат като светли клетки на светлинна микроскопия. При DOPA реакция се виждат като овални, черни клетки с дендрити като съотношението им с кератиноцитите от базалната мембрана е 1:4 до 1:12. На 1 mm2 кожна повърхност средно има около 1000-2000 меланоцита (1500 генитално, 900 по гърба), като един меланоцит доставя меланозоми на 36 кератиноцита от базалния до роговия слой. В меланоцитите се образуват меланинови органели наречени меланозоми. Те съдържат матриксни протеини, които формират гънки, между които се депозира меланина и протеините, регулиращи биосинтезата на меланин.

Основните различия между расите се дължат не на разлики в броя на меланоцитите - те са в почти еднакво количество в идентични области при различните раси, а на различия в броя, формата и распространението на меланозомите и в частност пакетирането им в кератиноцитите.

Меркеловите клетки са разположени в базалния слой и се свързват с десмозоми на клетките от базалния слой. Те имат лобулирано ядро, а в цитоплазмата имат окръглени невросекреторни гранули обвити с мембрана. Те съдържат нискомолекулни кератини; имат няколко дендрита, към които се допират немиелинизирани аксони. Меркеловите клетки са рецептори на усета за допир и имат имунореактивна функция.

Лангерхансовите клетки са дендритни клетки подобни на меланоцитите, но не съдържат пигмент и са DOPA негативни. Разположени са в stratum spinosum и по-рядко в stratum basale. Броят им е 460-1000/mm2. Електронно микроскопски имат специфични органели - Биберкови гранули. Те са дископодобни, при напречен срез изглеждат като ракета за тенис и се свързват помежду си като формират структура подобна на мрежа. Лангерхансовите клетки са имунокомпетентни клетки, произхождащи от костния мозък. Епидермиса на дланите, стъпалата, гениталиите и букалната мукоза съдържа по-малко количество Лангерхансови клетки. Броят им се редуцира с възрастта и след продължително излагане на слънце.

Дендритни недиференцирани клетки. В тях не се установяват нито меланинозоми, нито биберкови гранули или невросекреторни органели. Характерна особеност е наличието на дендрити. Дендритните клетки са антиген представящи клетки, които взаимодействат с Т клетките и имат важно значение за имунитета. Има различни маркери, с които се диференцират дендритните клетки.

 

Дермоепидермална гранична зона

Светлинно микроскопски дермо-епидермалната гранична зона се визуализира като еозинофилна ивица разположена между епидермиса и дермата и има вълнообразен ход. Структурата на тази зона се визуализира най-добре на електронна микроскопия.

Основните електронно-микроскопски субрегиони са:

1. Цитоскелета на хемидесмозомните плаки и плазмената мембрана на базалните кератиноцит

2. Електронно светла зона наречена lamina lucida

3. Електронно плътна зона наречена lamina dens

4. Sublamina densa region на папиларната дерма

 

Дерма

Дермата е около 15-20 % от общата маса на тялото. Разположена е под епидермиса и чрез дермоепидермалната гранична зона се свързва здраво с епидермиса. Осигурява структурата и храненето на кожата. Дебелината и варира от 5 mm на кожата на гърба до 1 mm на кожата на клепачите.

Дермата е съставена от:

1. мукополизахариден гел - основна субстанция, в която има различен брой фиксирани клетки - фибробласти, фиброцити и подвижни клетки - мастоцити, макрофаги, плазматични клетки, лимфоцити, гранулоцити, хистиоцити;

2. фиброзни компоненти - колагенни, еластични, ретикуларни (микрофибрили) влакна

Дермата структурно се разделя на два слоя:

1. stratum papillare (папиларна дерма) - под епидермиса, състои се от конусообразни папили, които в различните части на тялото са с различна височина. Съставен е от ограничен брой клетки и хлабава съединителна тъкан представена от тънки колагенови снопчета и фини еластични влакна, които по диаметър се увеличават прогресивно от повърхностната към по-долната част на дермата (приблизително от 20 до 70 nm). Нежните ретикуларни влакна образуват субепидермални сплетения.

2. stratum reticulare (ретикуларна дерма) - състои се от по-едри фиброзни компоненти. Клетките са малко на брой и включват фибробласти (фиброцити), мастоцити, хистиоцити, лимфоцити, плазматични клетки. В области като пенис, скротум, перинеум, зърната на гърдите ретикуларната дерма съдържа гладко-мускулни влакна.

Колагеновите влакна са 75% от сухата маса и 20-30% от обема на дермата.

Еластичните влакна могат да се възвърнат в началната си форма и при разтягане над 100%. Те са съставени от микрофибрили и аморфен материал.

Ретикуларните влакна (микрофибрилите) са локализирани в горната част на папиларната дерма, както и около потни, мастни жлези и около космените фоликули. Ориентирани са перпендикулярно и се свързват с хоризонталните еластични влакна на ретикуларната дерма.

Екатрафибрилерния матрикс (основна субстанция) - съставен е от аморфен екстрафибрилерен материал, които свързва водата и осигурява хидратирането на кожата. Екстрафибрилерния матрикс включва протеогликани, глюкозоаминогликани, хиалуронова киселина, вода, клетки.

Гликозоаминогликаните са полизахариди, които могат да свързват големи количества вода и йони. Когато гликозоаминогликаните се свържат с протеини образуват протеогликаните. От гликозоаминогликаните в най-голямо количество е хиалуроновата киселина.

От протеогликаните в дермата се срещат верзикан, перликан, декорин, бигликан, синдекан. Те регулират различни процеси - коагулационна каскада, сигнализация, клетъчна адхезия. От протеогликаните свързани с гликозоаминогликаните най-често срещани са хондроитин сулфат, хепаран сулфат.

От гликопротеините най-често срещани са ламинините - те са локализирани в базалната мембрана. Други гликопротеини са фибронектин, витронектин.

Клетъчните съставки на съединителната тъкан са повече в папиларната дерма и около съдовете.

Фибробласти - те са най-многобройните клетки в съединителната тъкан. Това са клетки в ранен етап на диференциране, които са отговорни за производството на всички елементи от съединителната тъкан. Фибробластите съдържат голямо ядро, богата на гранулиран ЕПР цитоплазма и струпвания от филаменти. Фиброцитите представляват диференцирани фибробласти и нямат секретираща способност.

Мастоцити - разполагат се предимно около кръвоносни съдове и нерви в папиларната дерма (около 7000 кл. mm3). Много често се оприличават на "пържени яйца", защото имат овоидна форма и централно разположено ядро с базофилна цитоплазма. Отличителна особеност са цитоплазмените гранули. Гранулите съдържат хистамин, серотонин, хепарин, хиалуронова киселина.

Хистиоцити се делят на две групи: дендритни клетки и макрофаги. И двата вида клетки произхождат от костния мозък. Макрофагите са фагоцити като в периферната кръв се идентифицират като моноцити, а в тъканите като макрофаги. Макрофагите са метаболитно активни клетки, с богато съдържание на фагозоми. Те могат да бъдат включени в различни видове гигантски клетки - клетки тип чуждо тяло, епителоидни клетки, клетки на Touton. Дендритните клетки са антиген представящи клетки, които взаимодействат с Т клетките.

Плазматични клетки - подобни по морфология на мастоцитите, но ядрото им е ексцентрично разположено като прилежащата му цитоплазма е по-бледа, отговаряща на зоната на Golgy.

Лимфоцити - клетки, чийто брой се увеличава при възпаление и неоплазия.

3.8, 8 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияФизиология