Умора на очите

Очите са основният сетивен орган, чрез който човек възприема информацията от околната среда, като те са част от цялостния зрителен апарат. Поради интензивната дейност, която извършват, могат да се наблюдават типични признаци на умора на очите (asthenopia). Астенопията се класифицира според мускулите на окото, акомодативните промени и неврогенните фактори, като най-често бива мускулна и акомодативна.

Умората на очите представлява състояние, характеризиращо се с дискомфорт, породен от усещане за напрежение в тази област.

Симптоми при зрителна умора

При астенопия могат да се наблюдават следните симптоми:

• Болка в очите
• Зачервяване на очите 
• Подуване
• Парене и сухота
• Главоболие в областта на челото и очите
• Чувствителност към светлина (фотофобия)
• Намалена концентрация
• Размазано и двойно виждане (диплопия)
• Болки в областта на врата (с неврологичен характер)

На какво може да се дължи умората на очите?

Умората на очите може да се дължи на:

• Болести на окото и придатъците му - хордеолум (ечемик на окото) и халацион (Мейбомиева киста), птеригиум, далекогледство, астигматизъм, нарушена рефракция
• Психични и поведенчески разстройства - стрес
• Неврологични заболявания - тензионно главоболие, мигрена, клъстерно главоболие и др.
• Други - замърсяване на околната среда, сух въздух, липса на сън, прекалено натоварване на очите-работа пред компютър, продължително четене, продължително шофиране

По-чести причини за възникване на умора на очите

Умората на очите може да възникне в следствие на много фактори, по-важните от които са:

• При продължително гледане на близо разстояние - това се явява основната причина за появата на астенопията, като след почивка най-често изчезва
• Преумора на очедвигателните мускули - правите и косите мускули на очната ябълка осъществяват нейното движение. В следствие на тяхното претоварване е възможно да се проявят симптоми на зрителна умора
• Нарушена акомодация (accomodatio) - акомодацията най-общо представлява способността на окото да се приспособява да вижда както наблизо, така и надалеч. Тя се осъществява от цилиарния мускул, като неговата основна задача е да извършва промяна във формата на лещата на окото. При продължителна работа цилиарният мускул може да се претовари и да се получи т.нар. спазъм на акомодацията, като това не е постоянен симптом, а временен и пряко свързан с преумората му
• Далекогледство, хиперметропия (hypermethropia) - това е състояние, при което близките обекти са с неясен фокус, а далечните обекти се виждат ясно. Хиперметропията се характеризира с неправилно пречупване на светлината, като фокусът на наблюдавания предмет остава зад ретината. Много често хората с далекогледство при усилена работа с компютър или пък при четене страдат от умора на очите, зачервяване, болки
• Астигматизъм - представлява вид аберация (вродена или придобита), при която образът не е фокусиран нито пред, нито зад ретината, а е неправилно и неравномерно фокусиран върху нея. Ето защо образите са неясни, "размазани". Астигматизмът може да бъде комбиниран с далекогледство или късогледство, но най-често неговата корекция се осъществява чрез очила или контактни лещи. Неустановеният или некоригираният астигматизъм води до главоболие, умора на очите, замъглено зрение
• Тензионно главоболие - състояние, при което се причинява спазъм на мускулите на врата и главата, нарича се още "главоболие от напрежение". То характерно е придружено от умора на очите
• Мигрена - вид главоболие, отличаващо се с тежката, пулсираща болка, която предизвиква. Пристъпите на мигрена може да се наблюдават до 5 пъти на месец, като продължителността им варира от 30-40 минути до няколко часа. Съпроводена е с фоточувствителност, зрителна умора, гадене, повръщане
• Прекомерна работа с компютър - наблюдава се т.нар синдром на компютърното зрение при гледане на екрана повече от 2 часа. Хората, които всекидневно работят с компютри и мобилни устройства имат повишен риск от това състояние. Допълнителни фактори като отблясъците на екрана, както и лошата стойка, могат да усилят чувството за умора на очите

Как се поставя диагнозата?

Диагностицирането на астенопията се извършва най-често от лекар-офталмолог. Въпросите, които ще Ви зададат, ще бъдат свързани с изясняване факторите, причиняващи умората на очите. Обикновено се извършва пълен офталмологичен преглед - зрителна острота, измерване на вътреочно налягане, оглед на преден и заден очен сегмент. Ако носите контактни лещи или очила, а симптомите на зрителна умора се увеличават, то може да се направи корекция на диоптъра Ви. Ако причината за астенопията не е от офталмологичен произход, то най-добре ще бъде да посетите Вашия личен лекар, за да Ви насочи към специалист.

Как може да предотвратите умората на очите?

За да намалите риска от зрителна умора може да спазвате някои от следните препоръки:

• При работа с компютър бъдете на разстояние от екрана поне 50-60см, като е желателно да бъде малко под нивото на очите Ви. Желателно е да се използва матов екранен филтър
• Избирайте екрани, които могат да се завъртат, накланят, и почиствайте прахта ако има такава, тъй като петната на компютъра могат да създадат различни отражение, натоварващи зрението. Значение за отблясъците има и светлината в стаята, в която работите - тя трябва да бъде равномерна, както и да не е прекалено тъмно или светло
• Използвайте стол, който може да се регулира
• Когато работите дълго време на компютър, не забравяйте времето за почивка на очите, напр. на всеки 20 минути гледайте предмет на разстояние поне 20 крачки за 20 секунди(правилото на д-р Джефри Аншел е известно като rule 20-20-20)
• Ако усещате сухота в очите е препоръчително използването на изкуствени сълзи, които да спомогнат за тяхното овлажняване
• Може да използвате овлажнител или въздушен пречиствател за филтриране на прахта, за да намалите риска от изсушаване и дразнене на очите

Лечение на зрителната умора

Превенцията и спазването на гореописаните препоръки може значително да намали чувството на зрителна умора. Нелечението на астенопията може да доведе до относителна загуба на зрението. Ако причината е с неврологичен или офталмологичен характер, е най-добре да се консултирате с Вашия лекар.