Последици от счупване на ниво китка и длан МКБ T92.2

Счупванията на ръката, за разлика от останалите фрактури на опорно-двигателния апарат протичат със специфични особености. Много често се срещат откритите фрактури. Кожата е силно разкъсана и често граничеща с размачкване. Счупването се съчетава с повреди на нерви, съдове, сухожилия, контузия и проникващи наранявания на ставите.

Към рубриката последици от счупване на ниво китка и длан се разглеждат фрактурите на карпалните, метакарпалните и фалангеалните кости.

Счупванията на карпалните кости се предизвикват от директна травма, прегазване, притискане или индиректна травма. Възможно е едновременното счупване на няколко кости. Най-честата фрактура в тази област се пада на ладиевидната кост - 60-80%. Дясната ръка се засяга по-често. В сравнение със сериозността на увредата клиничните симптоми са много оскъдни. Видима деформация няма, като болният съобщава за болка в областта на китката при опит за движение. Болката се усилва още при движение на китката и при надлъжно обременяване на 1 и 2 пръсти на травмираната ръка.

Разместване на костните фрагменти при счупване на ладиевидната кост по правило няма. Фрактурната линия при пресните фрактури е тясна и много често едва забележима.

Фрактурите на метакарпалните кости представляват 0.8% от всички счупвания на костите. Най-често те са резултат на директна травма. Клиничните белези са добре изразени, поради повърхностно разположение на метакарпалните кости. Палпаторно се установяват двата фрагмента. Налице е патологична подвижност и костни крепитации. Рано се появява подкожен хематом, поради повърхностно разположение на костите.

Счупванията на фалангите на ръката са резултат на директен удар или притискане. Чести са откритите фрактури на тези кости. Наблюдават се и патологични фрактури от туморни образувания на фалангите. На мястото на счупването пръстът е подут и деформиран. Активните движения на пръстта са невъзможни.

Последици от счупване на ниво китка и длан могат да бъдат:

• ограничени движения на ставите
• контрактури на пръстите
• невъзможност за извършване на фини движения
• отслабване на мускулната сила
• скованост
• остеомиелит
• намалена до липсваща чувствителност
• асептична некроза
• псевдоартрози

При фрактури на ниво китка или длан могат да бъдат засегнати кръвоносни съдове. По този начин кръвоснабдяването на един от фрагментите се намалява значително или ненапълно, като ръката не може да получи достатъчно хранителни вещества и клетките умират. Ако фрактурата не се лекува правилно се стига до аваскуларна некроза.

Рентгеновото изследване при този вид фрактури дава данни за вида на счупването и положението на фрагментите. Лечението при последици от счупване на ниво китка и длан е безкръвното наместване, последвано от обездвижване. Когато не се постигне добро наместване или има вторично разместване, се налага остеосинтеза без отлагане. Това е особено важно за нестабилните вътреставни счупвания. Фрактурите на метакарпалните кости се имобилизират с гипсова превръзка за 30-35 дни.