Последици от травма на коремни и тазови органи МКБ T91.5

Коремната травма е един от сериозните проблеми в спешната хирургия. В България през последните пет години различните травматични увреждания като причина за смърт заемат 4-то място, като се приближават по относителен дял към сърдечно-съдовите заболявания, болестите на дихателната система и злокачествените новообразувания.

Коремната травма се характеризира с увеличаване на относителния и абсолютен дял на травматични увреди на коремните органи, причинени от агенти с повишена сила и скорост. При коремната травма преобладават множествени увреждания и тежки поражения на отделните органи.

Травмите се причиняват в условията на производствения процес, в условията на бита, от транспортни средства, при упражняване на спортни действия и други.

Симптоматиката при последици от травма на коремни и тазови органи се представя основно в два синдрома:

• синдром на остър перитонит
• синдром на остра вътрекоремна хеморагия

Симптомите на тези два синдрома много често се преплитат при случаи на едновременно увреждане на кухи и паренхиматозни органи.

Синдромът на острия перитонит се обуславя от увреждането на кухи органи - стомах, тънки и дебело черва, жлъчен мехур, жлъчен поток, интраперитонеалната част на пикочния мехур и дуоденума. Синдромът на острия перитонит се представя със следните основни симптоми - спонтанна болка, палпаторна болезненост, наличие на мускулна защита, аускултаторно липсва симптоматика, тахикардия, левкоцитоза. В по-напредналите часове на развит перитонит при болните се изявяват прояви на повръщане и/или проява на ректохеморагия, белег за увреди на правото и дебелото черво.

Нараняванията на стомаха се срещат рядко, като се установяват предимно при проникващи наранявания. Сравнително редки са и травматичните увреждания на дуоденума поради анатомичната защита от съседните органи. Увредите се представят под формата на хематоми, разположени субсерозно, интрамурално и субмукозно. Руптурите в интраперитонеалната част на дуоденума се проявяват с картина на остър хирургичен корем, а тези с ретроперитонеална локализация протичат неясно с бавно развиващ се ретроперитонеален абсцес и нарастваща интоксикация.

От закритите наранявания на храносмилателния тракт най-голям процент се пада на нараняванията на тънкото черво. Най-чести са нараняванията на свободния илеум.

Разкъсването на мезентериума е тежка травма, която заплашва живота, която се характеризира с две основни усложнения - остра кръвозагуба и развитие на дифузен перитонит като последица на некроза на по-големи или на по-малки чревни сегменти. Нараняванията на дебелото черво са по-редки, защото дължината му е по-малка, а освен това е добре защитено от ребрената дъга и таза. По принцип разкъсванията могат да бъдат пълни или непълни. При закрити травми увредите се локализират предимно в близост до фиксираната част на колона. Ректумът се уврежда най-често при открити травми в областта на перинеума, а също и при фрагментирани фрактури на таза. Характерни са хематоми на стената и на мезентериума, десерозация на чревната стена, пълно прекъсване на трите слоя на червото до пълно прекъсване на целия лумен и откъсването от мезентериума с увреждания на магистрални кръвоносни съдове.

Разкъсванията на жлъчния мехур и външните жлъчни пътища се наблюдават рядко. Най-често уврежданията се получават при открити наранявания заедно с нараняване на черния дроб. При открити наранявания може да настъпи частично или пълно прекъсване на целостта на жлъчните канали с излив на жлъчка в коремната кухина (билиарен перитонит).

В зависимост от локализацията се различават екстра- и интраперитонеални разкъсвания на пикочния мехур. Най-често закритите травми на пикочния мехур се следствие на счупване на таза или на директен удар или падане при пълен пикочен мехур.

Нараняванията на панкреаса са сравнително редки, поради дълбокото му анатомично разположение в ретроперитонеалното пространство. Клиничната картина се характеризира със синдромите на шок, остър перитонит или вътрекоремно кръвотечение.

Синдромът на остра вътрекоремна хеморагия спада към последици от травма на коремни и тазови органи. Този синдром се обуславя предимно от травматичните увреждания на паренхимните органи - слезка и черен дроб, като по-чести са тези на слезката. Класическите симптоми на остро вътрекоремно кръвотечение определят общи и локални промени при болни с коремна травма. Наранените имат блед вид, като бледостта може да достигне до алабастрен цвят. Неутолимата жажда е характерен симптом при дифузно кървене в корема. Налице е тахипнея с мек и ускорен пулс, прогресивно спадане на артериалното и централното венозно налягане. Коремът по принцип е болезнен при натиск в областта на дясното подребрие при чернодробни увреждания и по-слабо болезнен при увреждания на слезката. Повръщането и гаденето не са винаги налице.

Диагнозата при последици от травма на коремни и тазови органи се осъществява чрез клинични, параклинични и специални методи - рентгенография, лапароскопия, ехография, пункция на корема и други.

Поведението при коремна травма трябва да се определя от динамиката на развитие на клинична картина, а така също и от вида на травмата.