Последици от други счупвания на гръдния кош и таза МКБ T91.2

Гръдната травма е на второ място по честота след травмите на крайниците и на първо място по необходимост от оказване на специализирана помощ. Тя най-общо се дели на закрита (без нарушаване целостта на кожата) и открита (с нараняване на кожата).

Откритата гръдна травма е непроникваща и проникваща. При проникващата е нарушена целостта на преврата, което води до възникване на пневмо-, хемо- или хемопневмоторакс. Кървенето при наранявания на гръдната стена може да е от пулмонални съдове или от съдове на системното кръвообращение. Когато при проникващите наранявания е засегнато сърцето, най-честата локализация е дясната камера, следвана от лявата камера, като и в двата случая най-често се получава междукамерен септален дефект. Малка част от пациентите достигат до болницата поради масивния кръвоизлив.

Последици от други счупвания на гръдния кош и таза могат да бъдат:

• открит пневмоторакс
• медиастинален емфизем
• медиастинален кръвоизлив

Откритият пневмоторакс се наблюдава при отворена рана на гръдния кош. Белият дроб от засегнатата стена е подложен на атмосферното налягане, което води до колабирането му. При вдишване въздухът навлиза в гръдния кош по-лесно, отколкото излиза при издишване. Това води до постоянен колапс на белия дроб с развитие на тежък артерио-венозен шънт в двата бели дроба. Клиничната картина е драматична, със задълбочаваща се дихателна и сърдечна недостатъчност, когато дефектът на гръдната стена е по-голям от отвора на трахеята. Болният е изплашен, цианотичен, изпотен и с болки в гръдния кош. При перкусия се установява хиперсонорен тон в засегнатата страна, където дишането е отслабено до липсващо.

Пенетриращата травма на диафрагмата обикновено води до малко разкъсване и непосредствено херниране се среща рядко. Съпътстващите абдоминални поражения са чести и в началото доминират в клиничната картина.

При медиастиналния емфизем въздухът може да навлезе в медиастинума през хранопровода, трахеята, бронхите, белия дроб, шията и корема. Увредата на тези структури възниква при тъпи или проникващи травми. Клиничните прояви на пневмомедиастинума включват субстернална гръдна болка, която може да ирадиира към гърба, крепитации в субстерналната област, гръдната стена и шията. С нарастване на налягането въздухът може да се разпространи към шията, лицето, гърдите, ръцете, корема и ретроперитонеума. При пациенти с пневмоторакс и пневмомедиастинум се поставя тръбен дрен в плевралното пространство.

Медиастиналният кръвоизлив най-често се предизвиква от тъпа или проникваща травма. Честа е ретростерналната болка, ирадиираща към гърба или шията. С нарастване количеството на излятата в медиастинума кръв се развиват симптоми на компресия на медиастиналните структури, включващи диспнея, венозен застой, цианоза и шийна екхимоза.

Тазовите фрактури са едни от най-тежките и проблемни травми. Те се срещат най-често в зрялата и активна възраст между 20 и 50 години. Като се има в предвид, че фрактурите на таза са придружени с голяма кръвозагуба и шок, и увреда на тазовите органи, проблемът става още по-значителен и опасен за живота на пострадалите.

Клинично при счупвания на таза могат да се установят кръвонасядания, охлузвания, хематоми, които често показват локализацията на фрактурата. Извършва се ректално или вагинално туширане и при установяване на кървене се подозира увреда на ректума или вагината. Тъй като при тежки тазови фрактури болният може да бъде в шок, се измерва кръвното налягане и се изследват лабораторните кръвни показатели и урина.

Последици от други счупвания на таза има вероятност да доведат до кръвозагуба, което може да причини хиповолемичен шок. Други усложнения могат да бъдат:

• повишена честота на тромбофлебит
• тазов "компартмънт" синдром
• нараняване на тазовите кръвоносните съдове и органи
• вътрешен кръвоизлив
• сексуална дисфункция

Първоначалните диагностични методи при последици от други счупвания на гръдния кош и таза включват обичайните лабораторни изследвания, ЕКГ и определянето на кръвна група. Рентгеновото изследване на гръдния кош и таза е задължително. За прецизиране на измененията понякога се налага извършването на торакална компютърна томография, по-рядко ехокардиография и аортография.