Последици от повърхностна травма и открита рана на шията и тялото МКБ T91.0

Нараняванията на шията се винаги потенциално животоопасни, защото там се намират много от виталните структури на човешкото тяло. Нараняванията се класифицират като непроникващи (закрити) и проникващи (открити).

Проникващите наранявания могат да се локализират в някои от трите области на шията. В зависимост от това са и трудностите в диагностиката и избора на оперативен подход за хирургическото им лечение.

Първата анатомична зона обхваща пространството от крикоидния хрущял до гръдната апертура и ключиците. Тук са включени каротидните и подключичните артерии и големите съдове на гръдния кош.

Втората анатомична зона ангажира района от крикоидния хрущял до ъгъла на мандибулата. Нараняванията тук са по-лесни за оценка и хирургически достъп.

В зона три нараняванията са между ъгъла на мандибулата и основата на черепа. Високите наранявания могат да бъдат недостъпни и спирането на кръвотечението там да наложи лигиране на проксималните краища на жизненоважни съдове. При наранявания в задната част на шията е възможно увреждане на гръбначния стълб, шийния гръбначен мозък, вратната артерия и мускулатура. При проникваща травма на предната и латерална шийни области може да се наранят ларинкса, трахеята, хранопровода, сънните, тироидните и подключични артерии, югуларните и подключични вени.

Тъпите шийни травми (непроникващи) могат да причинят фрактури и дислокация на шийните прешлени, увреждания на гръбначния мозък, травматична оклузия на сънните артерии, ларингеални и трахеални увреждания, придружени с хеморагии и обструкции на дихателните пътища. Нараняванията в основата на шията могат да доведат до разкъсване на големи съдове с кръвоизливи в гръдната кухина.

Нараняванията на ларинкса и трахеята могат да бъдат безсимптомни, а когато са по-масивни да доведат до ларенгиален стридор, диспнея и компресия на въздушните пътища с аспирация на кръв. Подкожен емфизем може да се появи, ако стената на ларинкса и трахеята е разкъсана. Острата болка в гръдния кош и дисфагията са белези на езофагеална перфорация. Часове по-късно се наблюдава картина на медиастинит, а след това и на прогресиращ сепсис.

След директна шийна травма оплакванията от болки в шията, затруднена подвижност и промени в съзнанието говорят за нараняване на шийния гръбначен стълб и мозъчни наранявания. При наранявания на големите кръвоносни съдове пациента обикновено е в някой от стадиите на шока, с видима външна кръвозагуба и хематоми. Понякога кървенето е скрито и трудно за разпознаване.

Последици от повърхностна травма и открита рана на шията и тялото са в зависимост от структурата на индивидуалното нараняване. Травмите на ларинкса и трахеята могат да причинят остра дихателна недостатъчност, късни трахеални стенози и сепсис. Цервикомедиастиналния сепсис може да е резултат на езофагеални наранявания. Уврежданията на сънната артерия могат да причинят смърт от хеморагии, мозъчни увреждания и артириовенозни фистули. Фрактурите на прешлени могат да бъдат причина за квадриплегия, параплегия или смърт.

Диагностиката на последици от повърхностна травма и открита рана на шията и тялото зависи от локализацията и вида на нараняването. Артериографията е препоръчвана за болни с наранявания в зони 1 и 3. Ендоскопията може да бъде използвана за търсене на увреждания по трахеята и хранопровода. Рентгеновото контрастно изследване на хранопровода понякога единствено може да идентифицира дискретни наранявания. Рентгеново изследване на меките тъкани и гръбначния стълб трябва да се извършва рутинно, защото само така могат да бъдат диагностицирани фрактури на гръбначния стълб, както и да бъдат открити чужди тела и пътя на проникването им.

Лечението при последици от повърхностна травма и открита рана на шията и тялото изисква незабавна интубация на дихателните пътища, контрол на кървенето чрез кръвозаместване, имобилизация на шията и главата, когато е възможна фрактура и незабавно оперативно лечение, когато е показано. Тъпата травма на шията рядко налага хирургично лечение.

Нараняванията на шийните тъкани, трахеята и хранопровода имат добра прогноза. Големите съдови увреждания са с добра прогноза, ако бъдат лекувани преди началото на шок или неврологични усложнения. Смъртността при шийни наранявания е около 10%.