Инхибитори на карбоанхидразата, бензотиадиазина и други диуретични средства МКБ T50.2

Към рубриката инхибитори на карбоанхидразата, бензотиадиазина и други диуретични средства се отнасят препаратите ацетазоламид, амилорид, хлорталидон, индапамид.

Инхибиторите на карбоанхидразата са голяма група сулфонамиди, които след въвеждането на тиазидните диуретици намират ограничено приложение. Типичният представител на групата е ацетазоламид, отнасящ се към лекарствата, означаващи се като слаби киселини.

Ацетазоламид действа като инхибира мембранноразположената в тубулните клетки на нефроните карбоанхидраза. Това пречи на осигуряването и секрецията на водородни йони за размяна с натриеви йони и съответно води до намаляване на натриевата реабсорбция със загуба на бикарбонати с урината. Увеличава се осмолалитета на тубулната течност, което от своя страна потиска реабсорбцията на вода и предизвиква увеличаване на диурезата. Освен бъбречната карбоанхидраза (КА) ацетазоламидът блокира също и тази намираща се в ресничестото тяло на окото, което води до понижаване на вътреочното налягане.

Ацетазоламид се метаболизира и напълно се екскретира с урината. Препаратът намира приложение при глаукома, психомоторната форма на епилепсия, рефрактерни на терапия с други диуретици отоци, височинна болест (предотвратява мозъчният и белодробния оток).

Основните нежелани реакции при предозиране на ацетазоламидът са:

• изразеното намаляване на серумния калий
• наличие на метаболитна ацидоза
• повишаване на кръвната захар
• повишаване на пикочната киселина
• парестезия
• умора
• сънливост
• депресия
• намалено либидо
• гадене
• повръщане
• коремни спазми
• диария
• черни изпражнения
• полиурия
• метаболитна ацидоза
• хипокалиемия
• хипонатриемия

Хлорталидонът се отнася към групата на тиазидите и техните аналози. Той предизвиква екскреция на 5-10% от филтрираните през гломерулите натриеви йони. Те засилват салурезата, блокирайки натриево-хлорния симпорт в дисталните бъбречни тубули. В сравнение с останалите тиазиди хлорталидонът притежава по-бавна резорбция и уринна екскреция и по-продължителен диуретичен ефект. Показан е при отоци от различен произход, артериална хипертония, безвкусен диабет, идиопатична калциурия, застойни явления в предменструалния период.

Симптомите на предозиране с хлорталидон могат да включват:

• объркване
• виене на свят
• сухота в устата
• прекомерно уриниране, последвано от намаляване на количеството на урината
• мускулни спазми
• гадене
• повръщане
• неравномерна сърдечна дейност
• хипокалиемия
• хипомагнезиемия
• хипонатриемия
• хипохлоремична алкалоза
• хиперкалциемия
• метаболитни нарушения
• реакции на свръхчувствителност от страна на кожата

Амилорид представлява препарат от групата на блокери на амилорид-чувствителните натриеви канали. Той действа като блокира избирателно натриевите канали в апикалната мембрана на тубулите. Това предизвиква повишаване на диурезата чрез потискане на натриевата реабсорбция при едновременно потискане на калиевата секреция. Амилоридът проявява слаб диуретичен ефект, но значително потиска загубата на калий. Показан е при артериална хипертония, при индуциран от литиеви соли инсипиден диабет и други.

Най-често срещаните признаци и симптоми при предозиране с амилорид са:

• дехидратация
• хиперкалиемия
• хипонатриемия
• главоболие
• полиурия
• умора
• гадене
• повръщане
• стомашни болки
• виене на свят
• анорексия
• обрив

Лечението при отравяне с инхибитори на карбоанхидразата, бензотиадиазина и други диуретични средства е симптоматично и поддържащо.