Аминоглюкозиди МКБ T36.5
›Какво представляват аминогликозидите
›Признаци и симптоми на токсичност
Какво представляват аминогликозидите?
Аминоглюкозидите са антибиотици, получени по естествен път. Те действат като разцепват 30S – субединицата и потискат началната фаза в протеиновия синтез на микроорганизмите. Те са с ниска липидоразтворимост и слаба чревна резорбция. Те трудно преминават кръвно-мозъчната бариера, но през плацентарната бариера проникват по-добре.
Въпреки че не са нов клас антимикробни средства, аминогликозидите продължават да доказват своята клинична стойност в борбата с инфекциите. Аминогликозидите имат широк спектър на действие, обхващащ аеробни организми, включително грам-отрицателни бактерии и микобактерии. Тъй като има няколко лекарства в класа на аминогликозидите, включително гентамицин, тобрамицин, амикацин, неомицин, плазомицин, паромомицин и стрептомицин, одобрените от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ показания варират между отделните представители.
Като цяло индикациите за аминогликозиди включват както емпирично, така и насочено лечение. Тъй като този клас лекарства е показал ефективност при мултирезистентни грам-отрицателни патогени, аминогликозидите са показани за емпирична терапия при пациенти с тежко заболяване. Това включва емпирично лечение на пациенти с инфекциозен ендокардит, сепсис, усложнени интраабдоминални инфекции и усложнени пикочно-полови инфекции. Обикновено при тези условия аминогликозидите не трябва да се използват повече от два дни, поради токсичност за пациента.
За насочено лечение приемлива е употребата на аминогликозид за повече от 48 часа. Те са част от насочено комбинирано лечение на бруцелоза, листериоза, нокардиоза на централната нервна система и инфекция с Pseudomonas aeruginosa. Монотерапията с аминогликозиди е за туларемия, резистентни микобактерии, бактериемия, причинена от Campylobacter spp. и Yersinia spp., и устойчиви на лекарства грам-отрицателни патогени.
Към групата на аминоглюгозидите се отнасят:
Повече информация за аминоглюкозиди може да прочетете тук:
Признаци и симптоми на токсичност
При предозиране аминоглюкозидите водят до ототоксичност, нефротоксичност и енцефалопатия.
Аминоглюкозидите увреждат предимно ресничестите клетки на базалния епител на охлювчето и дъговидния канал. Увреждането на слуха е характерно при отравяне с амикацин. Появява се усещане за налягане, шум в ушите и намалена чувствителност към тоновете за висока честота.
Нарушения в равновесието се наблюдава при лечение със стрептомицин, гентамицин и тобрамицин. Появява се световъртеж при лягане и несигурност на движенията на тъмно. В 1-2% от случаите се наблюдават алергични реакции, главоболие, изтръпване около устата, невралгични и мускулни болки с парализа на дишането. Всеки лечебен курс с аминоглюкозиди започва със скарификационна проба за чувствителност.
Критерии за увреждане на бъбречните тубули е наличието на епителни клетки и цилиндри в урината. Откриване на бета2-глобулин в урината подсказва функционално тубулно увреждане. Бъбречните увреждания са обикновено обратими. По-голям риск съществува при пациенти със затлъстяване и хронични бъбречни заболявания. Нефротоксичността на аминоглюкозидите е от голямо значение и може да доведе до бъбречна недостатъчност, поради остра тубулна некроза.
Неврологичните и мускулните болки се дължат на намаляване на отделяне на ацетилхолин от двигателните нерви и намаляване на чувствителността на рецепторите към ацетилхолина. Наблюдавани са болки на мястото на инжектиране на канамицин, стрептомицин, както и наличие на зрителни смущения.
При отравяне с аминоглюкозиди могат да се наблюдават някои от следните симптоми:
- сънливост
- депресия
- зрителни нарушения
- понижен апетит
- загуба на тегло
- промени в кръвното налягане
- обрив
- сърбеж
- копривна треска
- висока температура
- главоболие
- гадене
- повръщане
- повишено слюноотделяне
- косопад
- болки в ставите
- затруднено дишане или преглъщане
- дрезгавост
Лечение
При аминогликозидите е необходимо терапевтично наблюдение на лекарствата, за да се оптимизират резултатите за пациентите и да се ограничи токсичността. Въпреки това, няма универсално съгласие относно метода на наблюдение. Доказано е, че терапевтичният лекарствен мониторинг намалява продължителността на болничния престой и токсичността. Проучванията показват също, че терапевтичното наблюдение на лекарствата намалява смъртността. Важно е да се отбележи, че мониториране на клирънса трябва да се обмисли при критично болни пациенти, пациенти с изгаряне и затлъстяване поради техния необичаен обем на разпределение.
За целите на токсичността, бъбречната функция и кохлеарната функция изискват наблюдение. Серийната аудиометрия може да се обмисли за предотвратяване на необратима загуба на слуха. Освен това, трябва да се извърши мониториране на серумния креатинин, за да се оцени нефротоксичността при пациенти, изискващи терапия с аминогликозиди.
Заглавно изображение: framar.bg
Коментари към Аминоглюкозиди МКБ T36.5