Пеницилини МКБ T36.0

› Какво представляват

› Признаци и симптоми на отравяне

› Лечение

Какво представляват пеницилините?

Пеницилините спадат към групата на бета-лактамните антибиотици. Пеницилинът е първият антибиотик, открит в следи от плесен Penicillium notatum през 1928 година от Александър Флеминг. Пеницилините са изградени от ядро, състоящо се от бета-лактамов пръстен (4-членен цикличен амид) и странична верига. Те действат бактерицидно върху делящи се извънклетъчни микроорганизми, като възпрепятстват синтеза на бактериалната им стена.

Пеницилините са сред първите лекарства, ефективни срещу много бактериални инфекции, причинени от стафилококи и стрептококи. Пеницилините могат да се използват за лечение на широк спектър от инфекции, причинени от чувствителни бактерии, като:

• Зъбен абсцес
• Ушни инфекции (отит на средното ухо)
• Гонорея
• Пневмония
• Инфекции на дихателните пътища
• Ревматична треска
• Скарлатина
• Кожни инфекции
• Инфекции на пикочните пътища.

Класификацията на пеницилини е следната:

• биосинтетични - бензил-пеницилин, феноксиметил-пеницилин
• полусинтетични - аминопеницилини, карбоксипеницилини, пенилициназа-устойчиви, уреидопеницилини

Повече за пеницилини можете да прочетете тук:

» Бета-лактамни антибиотици, пеницилини

Признаци и симптоми на отравяне

Повечето пеницилини са практически нетоксични за паренхимните органи и са подходящи за антибактериалната терапия по време на бременност. При 3-5 % се наблюдават алергични реакции – морбилиформени обриви, ринит, астматичен пристъп, ангионевротичен оток, анафилактичен шок, серумна болест, хемолитична анемия.

При лечение на сифилис, коклюш и други инфекции с пеницилинови препарати могат да се освободят големи количества ендотоксини, водещи до развитие на ендотоксичен шок (реакция на Jarisch Herxheimer).

Понякога при продължителна орална терапия с широкоспектърни пеницилини се развиват ендогенни суперинфекции (предизвикани от кандиди, стафилококи, анаероби) и/или хиповитаминози (витамин В-комплекс, витамин К).

Мускулно инжектиране на метицилин и бензилпеницилин е болезнено. Поради своята слаба разтворимост попадналият във вената бензилпеницилин предизвиква синдром на Hoigne (дължи на микроемболии в капилярите на мозъка и белият дроб, предизвикани от депо-пеницилиновия препарат, и се проявява с кашлица, стенокардни пристъпи, световъртеж, халюцинации и парестезии), а в артерия - на Nikolau (развива картина на артериална емболия, проявяваща се с нарушен кръвоток от мястото на инжектирането).

Симптомите на предозиране на пеницилини са:

• възбуда
• халюцинации
• енцефалопатия
• объркване
• гърчове
• бъбречна недостатъчност
• мускулни спазми
• болка
• кома

Може да възникне електролитен дисбаланс ако препаратът съдържа калиеви или натриеви соли. При предозиране на метицилин се наблюдава увреждане на бъбреците, а на оксицилин – на черния дроб.

Когато пеницилин се използва във високи дози, може да възникне хипокалиемия, метаболитна ацидоза и хиперкалиемия. Развитието на хипернатриемия след прилагане на високи дози пеницилин може да бъде сериозен страничен ефект.

Лечение

Лечението при отравяне с пеницилини е поддържащо и симптом-насочено. Лечението на анафилактичния шок, предизвикан от пеницилини, обикновено започва с подкожно инжектиране на 0,5 до 1 милиграм адреналин. Може да бъде направена хемодиализа за подпомагане отстраняването на лекарството от кръвта.

Заглавно изображение: framar.bg®