Повърхностна травма на горен крайник на неуточнено ниво МКБ T11.0

Повърхностните травми са вид наранявания, които обхващат кожата и повърхностните меки тъкани. Те се получават под директното действие на механичния агент. Най-често това е удар на телесната повърхност в твърд тъп предмет.

Като повърхностна травма на горен крайник на неуточнено ниво се описват следните нозологични единици:

• натъртване (contusio)
• ожулване (abrasion)
• разкъсвания

Натъртването е най-честата битова и спортна травма на мускулно-скелетната система. При нея е характерен фактът, че целостта на кожата и видимите лигавици е запазена. Тъканната повреда засяга предимно подкожните меки тъкани, като най-често кожната покривка е съхранена. Патоморфологичните промени в дълбочина се изразяват в нарушение на целостта на съответния тъканен слой, съпроводено с разкъсване на кръвоносни съдове с придружаващи кръвоизливи. Клиничната картина на контузията се изразява в:

• локална болка
• подкожно оцветяване
• травматичен оток
• болезненост при мускулна контракция

Ожулването се причинява от триене или остъргване на кожата в грапава повърхност. Кървенето при този вид рана обикновено е ограничено, но кожата трябва де се почисти, за да се предпази от инфекция.

Разкъсванията се получават под действието на травмиращия агент чрез разкъсване на меките тъкани.

Важно при диагностиката на повърхностна травма на горен крайник на неуточнено ниво е да се убедим, че липсват симптоми за увреда на важни анатомични структури. Обичайно по-леките травми отзвучават спонтанно и не изискват лечение.