Други атрофични увреждания на кожата МКБ L90.8

Към рубриката други атрофични увреждания на кожата спада дермалната еластолиза.

Дермалната еластолиза е рядко придобито нарушение на еластичната тъкан. Тя се характеризира с петна и плаки с дифузна, фина, набръчкана кожа, най-често върху торса, врата и ръцете. През 1977 година Шели и Ууд съобщават за първия случай на "бръчки, дължащи се на идиопатична загуба на дермална еластична тъкан". Оттогава са съобщени по-малко от 100 случая. По-голямата част от пациентите са кавказки жени на възраст между 30 и 50 години.

Патогенеза и етиология

Патогенезата на тази придобита еластична тъканна дегенерация все още е неясна. Предполага се, че излагането на ултравиолетови лъчи е основен фактор, допринасящ за дегенерацията на еластичните влакна. Друг възможен механизъм включва дефекти на синтеза на еластични влакна, автоимунност срещу тях и увреждането им чрез освобождаване на възпалителни клетки или фибробласти. По-нови данни предполагат, че възпалителните процеси и промененият баланс между матричната металопротеиназа и тъканния инхибитор на металопротеинази вероятно участват в патогенезата на дермална еластолиза. Съобщените асоциации със заболяването включват:

• излагане на ултравиолетова (UV) радиация
• бременност
• употреба на перорални контрацептиви
• възпалителни кожни заболявания
• автоимунни заболявания

Наблюдавано е, че дермалната еластолиза се свързва със системни заболявания като тиреоидит на Хашимото, болест на Грейвс, лупус еритематозус, синдром на Суит и автоимунни явления (напр. повишени антинуклеарни антитела).

Клинични характеристики

Дермалната еластолиза се характеризира с асимптоматични, добре обособени или дифузни области с фино набъбване. Рядко могат да се видят еритематозни пластири и телеангиектазии. В някои случаи могат да се наблюдават дискретни перифоликуларни папули, като самият космен фоликул остава като вдлъбнат център.

Типично лезиите се откриват по торса, шията и горните крайници. Те са хронични и придават на кожата преждевременно остарял вид. Обикновено няма анамнеза за предшестваща възпалителна дерматоза, но някои пациенти съобщават за лека до умерена еритема.

Има описани 3 клинични подтипа на дермална еластолиза:

• тип I - най-разпространеният подтип, който се представя с асимптоматични, добре обособени области на фини бръчки
• тип II - показва слабост на кожата около космените фоликули, което води до перифоликуларни папули
• тип III - с ретикуларна еритема

Диагноза

Патологичната находка при дермална еластолиза показва нормален епидермис и понякога лек периваскуларен инфилтрат в дермата. Характерната хистология се наблюдава върху еластичните тъканни петна и разкрива селективна лентоподобна загуба на еластични влакна в средния дермис. Има запазване на нормалната еластична тъкан в горната повърхност на папиларната дерма, в ретикуларната дерма по-долу и по съседните космени фоликули. Изследванията с електронен микроскоп показват фагоцитоза на нормална, както и дегенерирана еластична тъкан от макрофаги.

Диференциална диагноза

Дермалната еластолиза трябва да се разграничава от други често срещани нарушения на еластичните тъкани. Диференциална диагноза се прави със следните заболявания:

• соларна еластоза
• анетодерма
• перифоликуларна еластолиза
• кутис лакса
• след възпалителна еластолиза

Лечение

Засега не е известно ефективно лечение за дермална еластолиза, спадаща към групата на други атрофични увреждания на кожата. Прилагането на локални и системни стероиди, хидроксихлорохин, витамин Е, клофазимин и колхицин е било без добър успех. Препоръчва се защита от слънцето, тъй като ултравиолетовото излъчване е възможна причина за заболяването. Топичните ретиноиди могат да подобрят появата на бръчки.

Заглавно изображение: freepik.com