Промени в цвета на косата МКБ L67.1

Към рубриката промени в цвета на косата се отнасят посивяване на косата, хетерохромия на косата и полиозис.

Посивяването на косата (сanities) е процес на хронологично стареене на косата и се случва, независимо от пола и расата. Характерно е за напредналата възраст (canities senilis), но по изключение може да възникне много по - рано (canities prematura). Състоянието е постоянно. По правило загубата на пигмент става постепенно, но в някои случаи състоянието е било наблюдавано в рамките на няколко дни или за една нощ.

Възрастта на побеляване варира според расовата и етническа принадлежност. За преждевременно посивяване се говори само ако възниква преди навършване на 20 години при бялата раса, преди 25 години при азиатци и преди 30 години в Африка.

Посивяването на косата настъпва в различни нюанси - от тъмно сиво до сребристо бяло. Според Montgomery и Ormsby съществуват три механизма на развитие:

• загуба на пигмента, разположен в матрикса на косъма
• неравности по повърхността на косъма, които водят до пречупване на слънчевите лъчи
• наличие на въздушни мехурчета

Етиологията на посивяване на косата не напълно установена. Счита се главно за генетична с взаимодействие на различни фактори на околната среда. Може да се появи и във връзка с някои специфични автоимунни заболявания като злокачествена анемия, хипер- или хипотиреоидизъм, и като част от различни синдроми. Обратими хипопигментации на косата имат връзка с хранителни дефицити, като хронична загуба на протеин, тежък дефицит на желязо и дефицит на мед. Внезапното посивяване на косата може да се дължи на напрегваност, тревожност, страх, нервен шок.

В началото посивяването на косата корелира много тясно с хронологичното стареене, като се откриват бели косми във всички лица, независимо от пола и расата към 60-годишна възраст. При мъжете посивяването на косата обикновено започва от бакенбардите, като по-късно се разпространява към върха на главата. При жените обикновено посивяването започва около линията на косата. Скоростта, с която настъпва побеляването зависи от генетиката на организма.

Скоростта на побеляване е също силно променливо, не само от различните области на скалпа, но по тялото. Брадата и окосмяването по тялото са засегнати по-късно. Космите по гърдите, срамната и аксиларната области могат да останат пигментирани дори и в напреднала възраст.

Диагностиката на посивяване на косата е предимно клинична. Някои разследвания като серумен витамин В12, фолиева киселина и щитовиден профил могат да се провеждат при индивиди с много ранно начало на заболяването, в отсъствието, на каквато и да е фамилна анамнеза.

Състоянието не се повлиява медикаментозно. То само може да бъде маскирано от бои за коса. Препоръчва се избягване на прекомерната употреба на антибиотици, желязо, витамини, протеини, аминокиселини, мед и цинк.

Хетерохромията на косата представлява състояние, при което космите на един и същи човек са с два различни цвята. Когато разпределението им е симетрично, например наличие на червени мустаци при човек с иначе кафява коса, хетерохромията е физиологична. Когато хетерохромията е асиметрична, тя е патологично явление с възможна генетична основа.

Хетерохромията може да бъде сегментирана или да се изяви на кичури. Сегментираната хетерохромия на космите на скалпа се асоциира обикновено с желязодефицитна анемия и се характеризира с наличието на тъмни и светли сегменти по дължината на косъма. Хетерохромията на кичури се свързва с различни пигментни състояния - меланоцитен невус, витилиго и други.

Полиозис спада към групата на промени в цвета на косата. Представлява липсата или намаляването на пигмента меланин в космите на скалпа, миглите и веждите. Може да бъде резултат от наследствен дефект на меланина или поради увреждане на космените фоликули и атакуване на пигментните клетки от собствената имунна система. Състоянието може да се появи като последица от травма, херпес зостер или лъчетерапия.