Тазови фиксатори

Тазови фиксатори представляват пособия, с помощта на които се стабилизират тазовите или други кости на тялото. Основната цел на фиксаторите е да съединяват счупените сегменти и да стабилизират костта. Фиксацията по своята същност се дели на неинвазивна и инвазивна (външна и вътрешна). С тяхна помощ се подобрява функцията на коста и се контролират движенията, като едновременно с това стабилизират походката, намаляват болката чрез прехвърляне на тежестта от една към друга част на тялото. Неинвазивни методи за стабилизиране са подходящи за лечение на прости костни фрактури. Те нямат пряк контакт с костната система. Материали за такъв тип фиксиране са шина, гипсови отливки и др. Инвазивните методи за фиксация установяват пряка връзка със скелетната система. Делят се на външни и вътрешни. Вътрешни фиксатори са интрамедуларни пирони (използвани при бедрената и раменната кост, тибията), пластини, игли, винтове, жици, пластини, скоби. Те осигуряват отлична стабилност на фрагментирания участък. При външните фиксатори основната структура на фиксатора (екзоскелета) се намира извън човешкото тяло. Този екзоскелет се свързва с костните фрагменти посредством щифтове.

Тазови фиксатори се прилагат при тежки фрактури на таза, корекция на крайниците, закрити фрактури с тежки увреждания на меките тъкани, остеотомии. Фиксирането на таза зависи от тежестта на фрактурата, при някои заболявания (тазобедрена дисплазия, фиброхондрогенеза), недоразвита седалищна кост, сплеснат ацетабулум, ацетабуларна дисплазия и др.

Фиброхондрогенеза (Fibrochondrogenesis) е заболяване, което се характеризира основно със скелетни аномалии и се унаследява по автозомно-рецесивен начин. Скелетните аномалии могат да бъдат изразени в скъсяване на костите (ризомелия), широка предна фонтанела, екзофталм, нисък ръст, недоразвита седалищна кост, тазови фиксатори, яйцевиден илиум, остеофити, кости с форма на гира, недоразвити пръсти, уста, нос, уши, врат, задебелявания в краищата на ребрата и др.