Събиране на течност в белите дробове

› Въведение

› По-чести причини за възникване

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Събиране на течност в белите дробове представлява масивно натрупване на течност във въздушните пространства (алвеоли) на белодробния паренхим. Състоянието се нарича с медицинския термин белодробен оток или едем. Събирането на течност в белите дробове нарушава нормалната дифузия на кислород и въглероден диоксид, което води до клинични прояви като задух, кашлица и учестено дишане.

Белодробният оток е спешно състояние, тъй като води до нарушение в газообмена и развитие на хипоскемия.  В зависимост от патогенетичния механизъм, белодробният оток се класифицира основно като:

• Кардиогенен: в резултат на повишено хидростатично налягане в белодробните капиляри.
• Некардиогенен: свързан с повишена пропускливост на алвеолокапилярната мембрана. 

• Болести на отделителната система - бъбречна недостатъчност (остра или хронична), нефротичен синдром.
• Болести на органите на кръвообращението - застойна сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда, исхемична болест на сърцето, аритмии, кардиомиопатия, клапни заболявания, артериална хипертония, белодробна емболия.
• Травми, отравяния и други външни въздействия - вдишване на отровни газове, аспирация, нежелана лекарствена реакция, анафилактичен шок, удавяне, височинна болест, радиационно увреждане.
• Болести на кожата и съединителната тъкан - системен лупус еритематозус, системна склероза.
• Инфекциозни и паразитни болести - пневмония, сепсис, туберкулоза, легионелоза, HIV-инфекция с опортюнистични инфекции. 
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - остър респираторен дистрес синдром (ARDS).
• Новообразувания - белодробни тумори, медиастинални тумори.

По-чести причини за възникване 

Инфаркт на миокарда

Острият миокарден инфаркт представлява исхемична некроза на сърдечния мускул в резултат на внезапно прекъсване на коронарния кръвоток. Това води до рязко намаляване на контрактилитета на лявата камера и повишаване на крайно-диастолното налягане. Повишеното налягане се предава ретроградно към белодробните вени и капиляри, което улеснява преминаването на течност в интерстициума и алвеолите и води до развитие на остър белодробен оток.

» Повече информация по темата: Инфаркт на миокарда 

Артериална хипертония

Артериалната хипертония е хронично заболяване, характеризиращо се с трайно повишени стойности на артериалното налягане. При хипертонична криза внезапното повишаване на налягането увеличава следнатоварването на лявата камера, което може да доведе до остра левокамерна недостатъчност. В резултат се повишава налягането в белодробната циркулация и се развива белодробен оток.

» Повече информация по темата: Артериална хипертония

Клапни заболявания

Клапните сърдечни пороци, особено митрална стеноза и митрална инсуфициенция, водят до нарушено преминаване на кръвта през сърдечните кухини или до регургитация. Това причинява повишено налягане в лявото предсърдие и белодробните вени, което хронично или остро може да доведе до преминаване на течност в белодробния паренхим.

» Повече информация по темата:  Клапни заболявания

Кардиомиопатии

Кардиомиопатиите представляват хетерогенна група заболявания на сърдечния мускул, при които се нарушава неговата структура и функция. При дилатативна кардиомиопатия се наблюдава намален контрактилитет, а при хипертрофична и рестриктивна - нарушено пълнене на камерите. И в двата случая се развива застой в малкия кръг на кръвообращението, което може да доведе до белодробен оток.

» Повече информация по темата: Кардиомиопатия

Бъбречна недостатъчност

Бъбречната недостатъчност представлява състояние, при което бъбреците не могат ефективно да елиминират течности и отпадни продукти от организма. В резултат се развива задръжка на натрий и вода, увеличава се обемът на циркулиращата кръв и се повишава хидростатичното налягане в съдовете. Това може да доведе до развитие на белодробен оток, дори при липса на първично сърдечно заболяване.

» Повече информация по темата: Бъбречна недостатъчност

Остър респираторен дистрес синдром

Острият респираторен дистрес синдром (ARDS) е тежко, остро настъпващо състояние, характеризиращо се с дифузно увреждане на алвеолокапилярната мембрана. Причинява се от различни фактори като сепсис, тежки инфекции, травми, аспирация или панкреатит. В резултат се увеличава пропускливостта на капилярите и в алвеолите навлиза богата на белтък течност. Това води до тежко нарушение на газообмена, хипоксемия и развитие на некардиогенен белодробен оток.

» Повече информация по темата: Респираторен дистрес синдром 

POEMS синдром

Синдрома POEMS е известен още като синдром на Такацуки или още синдром на Crow-Fukase е рядко заболяване, което поразява няколко системи и органи, като е регистрирано предимно при хора на около 50 годишна възраст. Съкращението на абревиатурата на синдром означава: Р - полиневропатия; О - органопатия; Е - ендокринопатия; М - моноклонална гамопатия; S - кожни промени. Клиничната изява на заболяването може да включва развитие на Базедова болест, захарен диабет, увеличаване размерите на лимфните възли, далака и черния дроб, атрофия на тестисите, асцит, плеврален излив, белодробен оток, белодробна хипертония, изтръпване на ръцете и краката, повишено изпотяване, еректилна дисфункция, побеляване на ноктите, удебеляване на кожата, поява на неврологични заболявания, гинекомастия, хиперпигментация на кожата, аменорея, проблеми в зрението, повишено окосмяване по тялото, оток по глезените и краката, слабост, умора.

Симптоми

Клиничната картина на белодробния оток варира в зависимост от тежестта и скоростта на развитие на състоянието, но най-често се характеризира с остро настъпваща дихателна недостатъчност и изразен дискомфорт. Типичните симптоми включват:

• Диспнея: прогресивно засилващ се задух, първоначално при усилие, а в по-тежки случаи и в покой
• Ортопнея: невъзможност за лежане по гръб поради засилване на задуха
• Пароксизмална нощна диспнея: внезапни пристъпи на тежък задух през нощта
• Тахипнея: учестено и повърхностно дишане
• Кашлица: често с отделяне на пенеста, понякога розова храчка
• Хрипове и крепитации: аускултаторни находки, дължащи се на наличие на течност в алвеолите
• Цианоза: посиняване на устните и периферията в резултат на хипоксемия 
• Тахикардия: ускорена сърдечна честота като компенсаторен механизъм
• Изпотяване и чувство на тревожност: свързани с хипоксията и активиране на симпатикусовата нервна система
• Умора и обърканост: при напреднала хипоксия и нарушен мозъчен кръвоток

Поставяне на диагноза

Диагнозата на белодробния оток се основава на комплексен подход, включващ клинична оценка, лабораторни показатели и образни методи. Бързото и точно диагностициране е от ключово значение за правилното лечение.

• Анамнеза и физикален преглед: установяват се основни симптоми като диспнея, ортопнея, пароксизмална нощна диспнея и кашлица. При прегледа се откриват тахипнея, тахикардия, цианоза, влажни хрипове и крепитации при аускултация, както и данни за подлежащо сърдечно или друго системно заболяване.
• Лабораторни изследвания: включват кръвно-газов анализ (установява хипоксемия и евентуална респираторна ацидоза), пълна кръвна картина, електролити, бъбречни показатели (креатинин, урея), както и възпалителни маркери при съмнение за инфекция. 
• Образни изследвания: рентгенография на гръден кош (показва интерстициален или алвеоларен оток, кардиомегалия), ехокардиография (оценява функцията на лявата камера и клапния апарат), както и компютърна томография при неясни случаи или съмнение за белодробна емболия.

Лечение

Лечението на белодробния оток е спешно като основната цел е стабилизиране на дихателната функция и повлияване на причината за състоянието. Терапевтичният подход включва няколко основни направления:

• Кислородотерапия: необходима за корекция на хипоксемията. При необходимост приложение на неинвазивна или инвазивна вентилация.
• Медикаментозно лечение: прилагат се диуретици за редуциране на обема на течностите, вазодилататори за намаляване на сърдечното натоварване, както и други средства според състоянието (например аналгетици, кортикостероиди при определени форми).
• Етиологично и специфично лечение: насочено към основното заболяване като контрол на артериалната хипертония, лечение на сърдечна недостатъчност, инфаркт или аритмии, антибиотична терапия при инфекция, както и хемодиализа при бъбречна недостатъчност

Изображения: freepik.com