Повишен риск от лимфоцитна левкемия

Острата лимфоцитна левкемия (ОЛЛ), наричана още остра лимфобластна левкемия, е рак, който започва от белите кръвни клетки, наречени лимфоцити в костния мозък (меката вътрешната част на костите, от която се образуват новите кръвни клетки). Лимфоцитите са основните клетки, които образуват лимфоидната тъкан, по-голямата част от имунната система. Лимфоидната тъкан се намира в лимфните възли, тимус, далака, сливиците и аденоидите, храносмилателната и дихателната система и костния мозък. Има два основни вида лимфоцити: В лимфоцити (В-клетки) и Т лимфоцити (Т-клетки).

Повишен риск от остра лимфоцитна левкемия се развива от ранните форми на лимфоцити. Тя може да започне в началото или на В-клетките или Т-клетките в различна степен на тяхната зрялост. Болестта протича бързо от където идва и самото название на този вид левкемия (остра лимфоцитна левкемия, ОЛЛ). Острата лимфоцитна левкемия е най-разпространеният вид рак при децата на възраст между 2 и 5 години, като по тази причина леченията при тях водят до добри шансове за излекуване. ОЛЛ може да се появи и при възрастни хора въпреки, че възможността за излекуване при тях е силно намалена.

Признаците и симптомите на острата лимфоцитна левкемия могат да включват: кървене от венците, болка в костите, треска, чести инфекции, честото или тежко кървене от носа, бучки, причинени от подути лимфни възли в и около шията, подмишниците, корема или в слабините (тестисите при мъжете), бледа кожа, недостиг на въздух, анемия, слабост, умора или общо намаляване на енергия, необясними наранявания, оток (подуване) в долните крайници и/или корема, петехии.

Повишен риск от остра лимфоцитна левкемия, ОЛЛ се развива тогава, когато една клетка в костният мозък се развива неправилно, поради грешки в своята ДНК. Така получените неправилно развити клетки продължават да нарастват и да се делят, като от своя, страна здравите клетки спират своето делене и умират. Когато този процес на нарастване и делене продължи, клетките се превръщат в ракови. Костният мозък продължава да произвежда незрели клетки, които се развиват в левкемични бели кръвни клетки, наречени лимфобласти. Тези анормални клетки не са в състояние да функционира правилно, и те могат да изтласкат здравите клетки. Ако повече от 25% от костния мозък се заменя с раковите лимфоцити, заболяването обикновено се счита за левкемия. Размерът на лимфните възли също е важен, колкото по-големи са те, толкова по-вероятно болестта ще се счита за лимфом. Не е ясно, какво точно причинява ДНК мутациите, които могат да доведат до остра лимфоцитна левкемия, но лекарите са установили, че повечето случаи на ОЛЛ не се наследяват.

Факторите, които могат да повишат риска от остра лимфоцитна левкемия, включват: предишни лечения на рак (деца и възрастни, които са преминали през някои видове химиотерапия и лъчева терапия за други видове рак може да са с повишен риск от развитие на остра лимфоцитна левкемия), излагане на радиация (хората, изложени на много високи нива на радиация, като оцелелите от ядрена авария на реактор, са с повишен риск от развитие на остра лимфоцитна левкемия), генетични заболявания (синдромът на Даун е свързан с повишен риск от остра лимфоцитна левкемия), да имаш брат или сестра с ОЛЛ (хората, които имат брат или сестра с остра лимфоцитна левкемия са с повишен риск от ОЛЛ).

Повишен риск от острата лимфоцитна левкемия се среща при фамилният тромбоцитен синдром. Този фамилен тромбоцитен синдром е рядко срещано наследствено заболяване на кръвта. Неговата поява се дължи на генетични аномалии и зависи от факторите на околната среда.