Нарушена способност за самостоятелен живот

Нарушената способност за самостоятелен живот е състояние, при което индивидът се чувства неспособен и несигурен в себе си, че би могъл да се справи, ако му се наложи да живее сам.

Понякога, нарушената способност за самостоятелен живот, се дължи на свикване на живот с повече хора в един дом или постоянен контакт с много хора, поради работни ангажименти, и не е признак на патологично състояние. В тези случаи се касае за динамичен начин на живот, приятни емоции от присъствието на хора наоколо, начин на индивидуално устройване и предпочитания.

Нарушената способност за самостоятелен живот, като израз на патология, се наблюдава при интелектуални нарушения, стрес, фобии, психически заболявания, вродени физически и функционални увреждания на организма или придобита степен на инвалидизация, физиологично остаряване на човека.