Нарушена способност за общуване

Нарушена способност за общуване означава наличие на различностепенни нарушения в способността за нормално общуване с хора.

Нарушена способност за общуване може да се дължи на неправилно възпитание, продължителна изолация, нисък коефициент на интелигентност, психични заболявания и разтройства, вродено умствено изоставане, енцефалити, левкоенцефалопатии, туморен растеж в черепната кухина и други.

Признаците на вродено умствено изоставане включват нарушена способност за общуване, забавено достигане на основни етапи в развитието, неглижиране на личната хигиена, неглижиране на личната безопасност, силно понижени когнитивни способности и други.