Намален коефициент на интелигентност

Намаленият коефициент на интелигентност представлява състояние, при което индивидът е с понижени умствени, интелектуални способности. Обикновено той е придобит, като при някои синдромни и генетични заболявания, засягащи главния мозък, може да бъде и вроден. В тази връзка, продължителни и спорни са изследванията на наследствеността на коефициента на интелигентност.

Влияние върху коефициента на интелигентност оказват: заболявания, социален статус, анатомията и физиологията на нервната система, възраст на индивида, образователни занимания, вида на работата, музикални предпочитания, религиозни предпочитания, стимулиране на мозъчната дейност чрез медикаменти и хранителни добавки, семейна среда, възпитание относно положително отношение към околната среда.

Намаленият коефициент на интелигентност е симптом при синдром на Неймеген-Брикейдж (Nijmegen-Breakage syndrome), интелектуален спад, епилепсия, алкохолизъм, преживени стрес и системен психически тормоз, неопластични растежи в мозъка, системна злоупотреба с наркотични вещества и медикаменти, шизофрения, черепно-мозъчни травми, деменция, инсулт, болест на Паркинсон, (Parkinson's disease), възпаления на главния мозък, оловно отравяне, циркулаторни разстройства, невродегенеративни заболявания, диабет, социални и семейни проблеми, множествена склероза, ендокринни заболявания, болест на Алцхаймер (Alzheimer's disease) и др.

Съвременни тестове за установяване нивото на интелигентност са: Stanford-Binet, Прогресивни матрици на Рейвън, Wechsler Intelligence Scale за деца, Wechsler Adult Intelligence Scale, Kaufman пособия за оценка на деца и тестове на Уудкок-Джонсън за когнитивни способности.