Моторна хиперактивност

Моторна хиперактивност означава състояние, при което се наблюдава неспособност за задържане на едно място, засилена физическа активност, повишена възбудимост и безпокойство.

Моторна хиперактивност може да се дължи на: синдром на хиперактивност с дефицит на внимание, атипична депресия, употреба на наркотични вещества и някои медикаменти, кофеиново натравяне, биполярни разстройства, шизофрения, пубертет, безсъние, паническа атака, Базедова болест, педиатрично автоимунно невропсихиатрично разстройство (Pediatric Autoimmune Neuropsychiatric Disorders, PANDAS) и други.

Педиатрично автоимунно невропсихиатрично разстройство представлява рядко срещано нарушение, за което е характерна асоциация между обсесивно-компулсивно разстройство или наличие на тикове и стрептококова инфекция с невропсихиатрични симптоми. Симптомите могат да се проявят внезапно, като възстановяването е бавно с често повтарящи се кризи. Приема се, че инфекцията засяга част от мозъка, която отговаря за движението. Наблюдават се следните симптоми: моторна хиперактивност, случайни (произволни) движения, тикове, анорексия, емоционална лабилност, депресия, разсеяност, импулсивност, тревожност при оставане сам.