Клинична патология при водно-електролитни нарушения на хепатоцита

Водно-електролитни нарушения на хепатоцита представляват сравнително рядко срещани състояния. Водата в клетката и в междуклетъчното пространство е във физиологичен баланс.

При нарушено окислително фосфорилиране на АТФ се нарушава пропускливостта на клетъчната мембрана поради нарушено функциониране на натриевата помпа. Така се нарушава осмотичното равновесие между клетката и междуклетъчното пространство, настъпва клетъчен оток, който има три степени - оток на хепатоцита, балонна дегенерация, хидропична дегенерация.

Оток на хепатоцита

Оток на хеаптоцита е първа степен клетъчен оток, спадащ към водно-електролитни нарушения на хепатоцита. Клетъчният оток е остра обратима промяна, водеща до отговор на нелетални наранявания. Това е интрацитоплазмено натрупване на вода поради неспособност на клетките да поддържат йонната и течна хомеостаза. Лесно е да се наблюдава при паренхимни органи: черен дроб (хепатит, хипоксия), бъбрек (шок), миокард (хипоксия, интоксикация с фосфати). Той може да бъде локален или дифузен, засягащ целия орган.

Процесът е обратим след преустановяване действието на фактора. Макроскопски черният дроб е леко увеличен в резултат клетъчния оток, предният ръб е леко заоблен. На срез има бледо сиво-червена оцветка, консистенцията е мековата, а еластичността е намалена. Микроскопски хепатоцитите са с увеличен размер, с неясни граници. Цитоплазмата е финозърнеста. Електрономикроскопски е налице дегенерация на ендоплазматичния ретикулум.

Вакуолна дегенерация

Вакуолната дегенерация е по-тежка степен на клетъчен оток. Макроскопски черният дроб е увеличен по обем и тегло. Микроскопски в цитоплазмата на хепатоцита се натрупват малки по обем вакуоли вода равномерно разпръснати в цитоплазмата. При оцветяване по хематоксилин-еозин вакуолите изглеждат празни поради невъзможност за оцветяване.

Балонна дегенерация

Към водно-електролитни нарушения на хепатоцита принадлежи балонната и хидропична дегенерация на хепатоцита. В хистопатологията балонната дегенерация, формално балонна дегенерация на хепатоцитите, е форма на смърт на чернодробната паренхимна клетка. Името произлиза от факта, че клетките, подложени на тази форма на клетъчна смърт, се увеличават по размер (балон). Обикновено се счита за форма на апоптоза, и е дескриптор, използван в контекста на възпален мастен черен дроб (стеатохепатит), както и вирусен хепатит.

Хистоморфологичният вид на балонна дегенерация не е патогномоничен за стеатохепатит, но употребата на термина като цяло е ограничена до състоянието, тоест в контекста на други хистопатологични находки, термина "балонна дегенерация" не се използва за клетъчна смърт с цитоплазмено изчистване и подуване на клетките.

Макроскопски теглото на черния дроб е силно увеличено, консистенцията е мека, еластичността е намалена. Микроскопски балонираните клетки обикновено са два до три пъти по-големи от съседните хепатоцити и се характеризират с мъгляво изчистена цитоплазма върху хематоксилин и еозин оцветени участъци. Те могат да бъдат диференцирани от клетки, подобни на адипоцити, чрез тяхната цитоплазма и ядро (фигура 1). Балонираните клетки имат ядрото си в центъра (за разлика от адипоцитните клетки, които го имат периферно). Също така балонираните клетки имат малки пикнотични ядра или ядра, които са подложени на кариорексис, тоест в процеса на разпадане. Цитоплазмата на клетките, подложени на балонна дегенерация, е мъглива/паяжинна, докато адипоцит-подобни клетки имат ясна цитоплазма или вакуолирана.

При хидропична дегенеарция клетъчният оток е засегнал дифузно целия чернодробен паренхим. Цитоплазмата е силно запълнена с вода.