Травма на неуточнен тазов орган МКБ S37.9

Нараняванията на тазовите органи могат да настъпят при травми в долната част на корема, удар в поясната област, падане върху твърд предмет, притискане, падане от височина, контузия на цялото тяло, нож или огнестрелно оръжие и най-често при фрактура на таза.
Травма на неуточнен тазов орган бива:

• Открита травма;
• Закрита травма;
• Комбинирана травма;
• Изолирана травма.

Клиника и диагноза на травма на неуточнен тазов орган

Поява на умерена хематурия след травма или нараняване, изтичане на урина от раната, образуване на урохематом и опипване на инфилтрат в областта на травмата може да насочи към травма на уретера.

Анамнеза за удар в поясната област, повърхностни рани на кожата, охлузване, подкожен хематом, болка в поясната област, кървава урина, околобъбречен хематом, урохематом насочват към травма на бъбрека.

Травмите на пикочния мехур се изявяват с дизурия и видима хематурия, изтичане на урина в коремната кухина, дифузен перитонит и шок.

Травма на простатата остават на заден план ако има травми на съседни органи. Неспецифични симптоми при нараняване на простатата са болка, хематурия и разстройства в уринирането.

Изолираните рани на уретрата не са трудни за диагностициране. Те се изявяват с кръвотечение от уретрата (уретрорагия), рана в областта на половите органи, при уриниране изтича урина от канала на раната, силни болки в перинеума, където се открива хематом, и невъзможност за уриниране.

При травмите на тестисите се оформя хематом, който може да е разположен в тъканите на тестиса или пък навън от tunika albuginea. Излятата кръв между обвивките на тестиса се нарича хематоцеле.

Диагнозата се потвърждава от:
1. Рентгенография
- Обзорна графия на бъбреците, уретерите и мехура;
- Екскреторна урография;
- Десцендентна цистография;
Ретроградна пиелография;
2. Радиоизотопна диагностика

Лечение на травма на неуточнен тазов орган
Лечението зависи от вида на травмата открита или закрита, множествена или изолирана, вида на травмирания орган и степента на тежест на нараняването. Лечението обикновено е оперативно и в много по-редки случаи консервативно.