Дисфункция на стома от пикочните пътища МКБ N99.5

Различни причини — от анатомо-физиологично, физическо, психологично и социално естество — могат да доведат до дисфункция на стома от пикочните пътища.

Стомата (от гръцки stoma — "уста") представлява отвор, който е естествено или хирургически създаден, и свързва телесна кухина с външната повърхност на тялото. Хирургичните процедури, при които се създават стоми, завършват с наставката —стомия (нефростомия, илеостомия и др.). В анатомията, естествената стома е отвор на тялото, например устата. Във всеки кух орган може да се създаде стома, ако е необходимо.

Дисфункцията на стома от пикочните пътища е сравнително рядко срещано явление.

Различни състояния водят до блокиране на нормалния уринен поток:

• уголемена простата;
• травми на уретрата;
• вродени дефекти на отделителната система;
• камъни в бъбреците, уретерите и пикочния мехур;
• тумори на отделителната система;

Премахването на пикочния мехур или неговата дисфункция също могат до доведат до уринен блокаж.

Възстановяването на нормалното уриниране се осъществява чрез уринарна диверсия — хирургична процедура, която възстановява нормалния поток на урината извън тялото. Когато урината не може изтече извън тялото, тя акумулира в пикочния мехур, уретерите и бъбреците. Като резултат от това, крайните продукти от обмяната и течностите се задържат в тялото, което води до болка, инфекции на уринарния тракт, бъбречна недостатъчност. Уринарната диверсия може да бъде временна или постоянна, в зависимост от причината, довела до задръжка на урината.

Временната уринарна диверсия пренасочва урината в продължение на няколко дни или седмици.

Перманентната (постоянната) уринарна диверсия изисква хирургична намеса, за да се пренасочи уринния поток към външна торбичка през отвор (стома) в коремната стена или към хирургично създаден вътрешен резервоар. Постоянна диверсия се прилага при увреден пикочен мехур или липсващ такъв.

Създаването на изкуствен отвор (стома), който подпомага отделянето на урината извън тялото, когато нормалното уриниране е невъзможно, се нарича уростома. При наличие на уростома, урината се събира във външна торбичка.

Има различни видове уростоми:

• нефростома – изкуствен отвор между бъбрека и кожата, позволяващ уринарна диверсия директно от горната част на отделителната система;
• уретеростома – свързването на единия или на двата уретера със стома;
• супрапубична (над срамната кост) цистостома (на пикочния мехур), известна още като везикостома — изкуствен отвор (стома) между пикочния мехур и кожата;

Най-честата индикация за създаването на уростома е цистектомията (отстраняването на част или на целия пикочен мехур). Други индикации са: тежки бъбречни заболявания, травми или наранявания на части от отделителната система, хирургични усложнения при коремни операции, вродени дефекти, причиняващи обратното връщане на урината към бъбреците, бъбречна инконтиненция (незадръжка на урината).

Има различни фактори, които водят до дисфункция на стома от пикочните пътища:

• кожно възпаление — причина са ензимите, които се съдържат в урината;
• парастомална херния – изпъкване на коремната стена в областта на стомата;
• ретракция – състояние, при което уростомата е разположената на или под нивото на кожата и не се подава над нея;
• изтичане на урина – урината уврежда самозалепващата подложка на външната торбичка на стомата и това води до изтичане;
• инфекция на уринарния тракт — най-често се причинява от смесена микрофлора;
• повишена продукция на мукус (слуз)
• дисфункция на стома от пикочните пътища поради значителни промени в рН на урината — рН на урината варира между 4.6-8, като средно е 6 (кисела);
• кървене от стомата и улцерации (образуване на язви), причинени от оксалатни кристали-причината за образуването на тези кристали е алкалната урина;
• дисфункции на стома от пикочните пътища, причинени от социално естество-трудното последващо адаптиране на пациентите към социалната им среда, което затруднява нормалното поддържане на уростомата.

За диагнозата основно значение имат клиничната картина, образната диагностика и не на последно място прегледа от лекар специалист в съответната област.

Диференциална диагноза се прави с всички заболявания, които могат да доведат до това състояние.

Лечението се изразява предимно в установяването на причината за възникването на това състояние и нейното отстраняване.