Аксиларно удължение на млечната жлеза МКБ C50.6

Млечната жлеза представлява чифтен орган от кожен произход. Големината й е твърде различна, но в повечето случаи се разполага от II до IV ребро и от ръба на гръдната кост до предната аксиларна линия. Нагоре и навън тя дава един аксиларен израстък - processus lateralis (axillaris), който може да се палпира върху ръба на големия гръден мускул (m. pectoralis major). Аксиларно удължение на млечната жлеза се нарича още опашка на Спенс - кръстено на шотландския хирург James Spence.

Злокачествените новообразувания на млечната жлеза, локализирани в аксиларния израстък са изключително редки, с честота около 0.1%. Епидемиологични изследвания идентифицират редица рискови фактори, свързани с повишен риск от развитие на рак на млечната жлеза. Най-важните рискови фактори са:

• възраст над 40 години;
• фамилна обремененост по майчина линия;
• генетични фактори - BRCAL, BRCA2, р53, андроген-рецепторен ген, MYC (онкоген), фибробластен растежен фактор 3 (FGF3), ген за естрогенен рецептор (ESR) ретинобластомен TS ген (RB1) и др.
• нераждали жени след 35 годишна възраст;
• първа бременност над 30 години;
• доброкачествени заболявания на млечна жлеза с потенциал за малигнено израждане доброкачествени заболявания на жлезата (определени форми на мастопатия);
• продължителна употреба на някои медикаменти (хормонални лекарствени препарати, резерпин и др.);
• анамнеза за рак в другата млечна жлеза;
• ранна първа менструация преди 11 годишна възраст;
• навлизане в климактериум след 52 години;
• продължителна консумация на алкохол, тютюнопушенето и приема на голямо количество мазнини с храната;
• комбинираната хормонална терапия след менопауза увеличава риска от заболяване.

Няколко от посочените рискови фактори са полезни за клинична оценка на риска при всеки отделен пациент. Малигненият процес, локализиран в аксиларно удължение на млечната жлеза, може да възникне от епителния слой на жлезните каналчета с различен калибър и се нарича дуктален карцином или от жлезните лобули - лобуларен карцином.

Клинично в ранните стадии на заболяването не се установява специфична симптоматика. В много случаи един от първите симптоми е появата на неболезнено уплътнение или "бучка" в областта на предна аксиларна линия (по ръба на големия гръден мускул), или в аксилата. В случаите, когато не се палпира образувание в областта на аксиларния израстък, признаци за възможно наличие на злокачествен процес включват:

• промяна в размера или форма на гърдите;
• кожни промени - удебеляване, оток или зачервяване в областта на тумора;
• увеличени регионални лимфни възли;
• кожа тип "портокалова кора" (късен симптом);
• в напредналите случаи е възможно разязвяване.

Разпространението на злокачествения процес извън пределите на жлезната тъкан в регионалния лимфен басейн или в отдалечени органи и тъкани се осъществява по лимфен и хематогенен път. Далечни метастази се откриват най-често в бели дробове, черен дроб, кости, мозък. При палпиране туморната формация е с твърда консистенция и сраснала с надлежащата кожа или подлежащата мускулатура.

Ранна диагноза на първичния рак в областта на аксиларно удължение на млечната жлеза се поставя рядко, поради трудното разграничаване неопластична маса от други патологични образувания като липом, грануломатозен лимфаденит, метастазирал карцином, хидраденитис супуратива, кистозна болест и фиброаденом.

При снемане на анамнеза се поставя акцент върху наличието на рискови фактори, като фамилната предилекция и липса на раждане при жени над 35 години. Физикалното изследване включва оглед и палпация на млечни жлези, аксиларни, надключични области.

От инструменталните изследвания се използват мамография (рентгенография на млечна жлеза), ехография, ядрено-магнитен резонанс, позитронно-емисионна томография, като при съмнение за метастатично дисеминиране на туморния процес се използва компютърно томографско изследване и рентгенография.

Окончателната диагноза на рака на гърдата в аксиларното удължение се поставя посредством биопсично изследване с последващо микроскопиране на биопсичния тъканен материал. Тънкоиглена аспирационна биопсия под ехографски контрол е един от основните методи, с който се разграничава бенигнено от малигнено заболяване. Наличието на рецептори за естроген и прогестерон в биопсата показват наличие на карцином на млечната жлеза.

При лечението на злокачествено новообразувание на аксиларно удължение на млечната жлеза се прилагат четири основни способа:

• хирургично лечение;
• радиотерапия (лъчелечение);
• химиотерапия;
• хормонално лечение.

Първите два метода представляват локално лечение, а последните два по същество са системни. При голяма част от пациентите се комбинират различните способи на лечение, като определяща роля има стадия на заболяването.

В зависимост от стадия на туморния процес терапията цели излекуване (стадий - 0, I, II), забавяне на процеса (стадий - IIb, III, IV), овладяване на симптомите на заболяване. Хирургичното лечение се състои в широка местна ексцизия, дисекция регионалния лимфен басейн и радикална мастектомия на ипсилатерална гърдата, в случаите, когато е ангажирана и торакалната част на жлезата. Лъчелечението допълва хирургичното и се използва като адювантен или неоадювантен способ.