Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Външни причини за заболеваемост и смъртност Усложнения от терапевтични и хирургични интервенции Лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества, причинили неблагоприятни реакции при терапевтично прилагане Препарати, влияещи предимно на обмяната на водата, солите и пикочната киселина Инхибитори на карбонанхидразата

Инхибитори на карбонанхидразата МКБ Y54.2

Инхибитори на карбонанхидразата МКБ Y54.2 - изображение

Карбоанхидразата представлява ензим, който превръща въглеродния диоксид и водата до карбонова киселина. Инхибиторите на карбоанхидразата блокират този ензим в бъбреците, което води до алкализиране на урината и увеличаване на диурезата. В окото инхибирането на карбоанхидразата води до намаляване на вътреочното налягане.

Нежеланите лекарствени реакции на инхибитори на карбоанхидразата са:

  • необичайна умора
  • наличие на кръв в урината
  • затруднено уриниране
  • депресия
  • болки в гърба
  • болки или парене при уриниране
  • кървави или черни изпражнения
  • тромавост или нестабилност
  • гърчове
  • сърбеж по кожата
  • треска
  • бледи изпражнения
  • шум в ушите
  • възпалено гърло
  • необичайна поява на синини или кървене
  • пожълтяване на очите или кожата

Информация за инхибитори на карбоанхидразата може да прочетете тук:

    Представители на инхибитори на карбоанхидразата са метазоламид и ацетозоламид.

    Ацетозоламидът метаболизира се и напълно се екскретира с урината. Освен бъбречната карбоанхидраза (КА) ацетазоламидът блокира също и тази намираща се в ресничестото тяло на окото, което води до понижаване на вътреочното налягане; както и на мозъка и мозъчните обвивки (намалява продукцията на цереброспиналната течност, намалява pH и улеснява продукцията на ГАМК (гама-аминомаслената киселина-потискащ медиатор на централната нервна система (ЦНС) с антиепилептичен ефект). Препаратът понижава парциалното налягане на въглеродния диоксид в кръвта и понякога води до значително подобряване на състоянието на болни с белодробен емфизем. Ацетозоламидът се използва за лечение на глаукома, височинна болест, психомоторната форма на епилепсия, отоци.

    Страничните ефекти при приложението на ацетозоламид са:

    • умора
    • сънливост
    • депресия
    • намалено либидо
    • парастезия
    • коремни спазми
    • гадене
    • диария
    • горчив или метален вкус в устата
    • повръщане
    • черни изпражнения
    • полиурия

    Метазоламид е мощен инхибитор на карбоанхидразата. Той се абсорбира добре от стомашно-чревния тракт. Метазоламид се разпределя в целия организъм, включително плазмата, гръбначно-мозъчната течност, вътреочната течност на окото, червените кръвни клетки, жлъчката и извънклетъчната течност. Инхибирайки ензима карбоанхидраза той намалява секрецията на вътреочна течност и води до понижаване на вътреочното налягане. Намаляването на вътреочното налягане обикновено се случва в рамките на 2 до 4 часа след приема на метазоламид и има продължителност от 10 до 18 часа. Този медикамент има слаб и преходен диуретичен ефект.

    Нежеланите лекарствени реакции на метазоламида са:

    • алергични реакции
    • възпалено гърло
    • треска
    • болка в слабините
    • изтръпване на ръцете и краката
    • гадене
    • повръщане
    • повишаване на апетита
    • главоболие
    • промени в зрението
    • нервност
    • диария
    2.6, 5 гласа

    КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО