Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Външни причини за заболеваемост и смъртност Усложнения от терапевтични и хирургични интервенции Лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества, причинили неблагоприятни реакции при терапевтично прилагане Препарати, влияещи предимно на обмяната на водата, солите и пикочната киселина Минералокортикоиди

Минералокортикоиди МКБ Y54.0

Минералокортикоиди МКБ Y54.0 - изображение

Минералкортикоидите са клас стероидни хормони, които регулират водния и солеви баланс в човешкия организъм. Основният ендогенен минералкортикоид е алдостерон, въпреки че редица други ендогенни хормони имат минералкортикоидна функция.

Алдостеронът се произвежда в зона гломерулоза на кората на надбъбречната жлеза и неговата секреция се медиира главно от ангиотензин II, но и от адренокортикотропвия хормон (АКТХ) и местните нива на калий. Физиологично той повишава резорбцията на натриеви йони от дисталните бъбречни каналчета, което е свързано с повишена екскреция на калиеви и водородни йони. Това са и основните фармакологични ефекти на заместителната терапия с екзогенни минералкортикоиди.

Регулацията на синтеза и секрецията на алдостерона се осъществява от два основни фактора:

  1. електролитния състав на плазмата, като ниската концентрация на натриеви йони и високата концентрация на калиеви йони стимулират секрецията на алдостерон
  2. ангиотензин-регулиращата система, където ангиотензин 2 повишава както синтезата, така и секрецията на алдостерона

Механизмът на действие на алдостерона е свързан с повлияване на стероиден тип ядрени рецептори. За разлика от стероидния рецептор на глюкокортикостероидите, който се намира в редица клетки/тъкани, тези за алдостерона са по-слабо разпространени и главно концентрирани в бъбреците и епителът на правото черво и жлъчния проток. Това определя както фармакотерапевтичните им ефекти, така и вредните им ефекти.

Алдостеронът и неговите препарати се свързват с минералкортикостероидния рецептор, стимулира се ДНК-транскрипцията и съответно се стимулира синтеза на различни протеини.

Най-често използваният препарат е Флудрокортизон (Fludrocortisone) и сравнително по-малко DOCA (диоксикортикостерон ацетат).

Малко информация за минералкортикоиди може да научите тук:

Нежеланите лекарствени реакции на минералкортикоидите са:

  • затруднено дишане
  • подуване на езика, устните или лицето
  • объркване
  • сърцебиене
  • копривна треска
  • гадене
  • повръщане
  • стомашни болки
  • диария
  • изтръпване или мравучкане по ръцете, краката или устните

Флудрокортизонът е синтетичен минералкортикоид. Той предизвиква задържане на натрий и вода в тъканите и екскрецията на калий с урината, като по този начин увеличава обема на циркулиращата кръв. Това от своя страна води до повишаване на кръвното налягане. Сенсибилизира съдовите стени към действието на катехоламините. Има известно инхибиращо влияние по отношение продукцията на АКТХ. Показан е за лечение на адисонова болест, хирургични манипулации, краткотрайна терапия на ортостатична хипотензия или през пубертета.

Нежеланите лекарствени реакции на флудрокортизона са:

  • задръжка на натрий и вода
  • хипертония
  • главоболие
  • хипокалиемия
  • мускулна слабост
  • умора
  • повишена податливост на инфекции
  • повишено изпотяване
  • повишено окосмяване (хирзутизъм)
  • депресивност
  • повишаване на теглото
  • глаукома
  • нарушения в менструалния цикъл
  • катаракта
4.3, 7 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО