Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Външни причини за заболеваемост и смъртност Усложнения от терапевтични и хирургични интервенции Лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества, причинили неблагоприятни реакции при терапевтично прилагане Препарати, действащи предимно на сърдечно-съдовата система Инхибитори на ангиотензинконвертиращите ферменти

Инхибитори на ангиотензинконвертиращите ферменти МКБ Y52.4

Инхибитори на ангиотензинконвертиращите ферменти МКБ Y52.4 - изображение

Инхибитори на ангиотензинконвертиращите ферменти (АСЕ инхибитори) се използват за лечението на застойна хронична сърдечна недостатъчност. Фармакотерапевтичните подходи целят намаляване на пред- и следнатоварването на сърцето и повишаване на възможностите за неговото контрахиране.

Инхибитори на ангиотензинконвертиращите ферменти се прилагат самостоятелно или в комбинация с други препарати при всички стадии на сърдечна недостатъчност. Те повлияват благоприятно левокамерната хипертрофия и бъбречната функция. Тяхното действие се изразява в потискане синтеза на ангиотензин II. Повлияват както ендогенната, така и съдовата ренин-ангиотензинова система. Инхибитори на ангиотензинконвертиращите ферменти проявяват още органотерапевтичен и органопротективен ефект върху кръвоносните съдове, миокарда и бъбреците. Показани са при артериална хипертония и застойна хронична сърдечна недостатъчност.

Информация за АСЕ инхибитори можете да прочетете тук:

Към главните нежелани лекарствени реакции на инхибитори на ангиотензинконвертиращите ферменти се отнасят:

  • суха кашлица
  • сърбеж
  • кожни обриви
  • миалгия
  • повдигане
  • главоболие
  • световъртеж
  • ангиоедем
  • ортостатична хипотония
  • хиперкалиемия
  • ставни болки
  • хиперкалиемия

По-рядко срещан страничен ефект на АСЕ инхибиторите е повишаването нивото на брадикинин в кръвта. Това може да бъде причина за появяването на суха,дразнеща кашлица и ангиоедем.

Някои от представителите на инхибитори на ангиотензинконвертиращите ферменти са:

  • Еналаприл
  • Периндоприл
  • Трандолаприл

Еналаприлът има антихипертензивен ефект, който се проявява 1 час след пероралното му приложение и продължава 12-24 часа. Притежава по-силен ефект има от каптоприла. Преминава през плацентарната бариера и може да предизвика забавено развитие на плода. Намалява смъртността при пациенти с лека до средно тежка сърдечна недостатъчност и подобрява качеството на живот, чрез намаляване на пред- и следнатоварването на сърцето. Намалява сърдечната честота и увеличава минутния му обем. При застойна хронична сърдечна недостатъчност може да се комбинира с диуретици и сърдечни гликозиди.

Най-честите странични ефекти на еналаприла са:

  • замаяност
  • главоболие
  • умора
  • суха кашлица
  • слабост
  • мускулни крампи
  • припадъци
  • обриви
  • синкоп
  • депресия
  • болки в гърдите
  • промяна на вкуса
  • диария

Периндоприлът има орална бионаличност 65-80%. Неговият антихипертензивен ефект продължава до 24 час. Намалява риска от развитие на остър миокарден инфаркт, сърдечна недостатъчност и сърдечно-съдов леталитет. Благоприятно повлиява ендотелната дисфункция при хипертонични пациенти и така предотвратява ранното развитие на атеросклероза. Периндоприлът осъществява цялостна сърдечно-съдова протекция.

Нежеланите му лекарствени реакции са:

  • хипотония
  • главоболие
  • световъртеж
  • тахикардия
  • шум в ушите
  • болки в корема
  • диария
  • обрив
  • астения

Трандолаприлът представлява AСЕ инхибитор, който се метаболизира в черния дроб. Показан е при артериална хипертония и застойна хронична сърдечна недостатъчност като намалява миокардната хипертрофия и сърдечно-съдовата смъртност.

Страничните ефекти на трандолаприла са:

  • отпадналост
  • замаяност
  • главоболие
  • кашлица
  • гадене
  • повръщане
  • коремна болка
  • слабост
3.0, 7 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО