Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Външни причини за заболеваемост и смъртност Усложнения от терапевтични и хирургични интервенции Лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества, причинили неблагоприятни реакции при терапевтично прилагане Препарати, действащи предимно на сърдечно-съдовата система Сърдечни гликозиди и препарати с аналогично действие

Сърдечни гликозиди и препарати с аналогично действие МКБ Y52.0

Сърдечни гликозиди и препарати с аналогично действие МКБ Y52.0 - изображение

Сърдечните гликозиди са лекарства от растителен произход, прилагани в комплексната терапия на сърдечната недостатъчност. Те притежават свойството да увеличават силата на сърдечните съкращения без да увеличават кислородната консумация. Имат стероидна структура подобна на половите хормони. Изградени са от две части – незахарна (агликон) и захарна (гликон). Гликонът и агликонът обуславят фармакокинетичните особености, а агликонът - кардиотропната активност.

Сърдечни гликозиди и препарати с аналогично действие се прилагат при тежка хронична сърдечна недостатъчност 3-ти и 4-ти клас по NYHA, при понижена левокамерна фракция на изтласкване под 35 %, предсърдно мъждене. Трябва да се прилагат с калиеви препарати, тъй като водят до намаляване на калия.

Дигиталисовите сърдечни гликозиди се получават от Digitalis purpurea (червен напръстник и Digitalis lanata (вълнест напръстник). В листата на D.lanata и D.purpurea се съдържат нестабилни първични сърдечни гликозиди, от които чрез хидролиза се отцепва 1 молекула глюкоза и се получават стабилни сърдечни гликозиди с кардиотонична активност.

Първичните гликозиди на червения напръстник са Purpurea glycoside A и Purpurea glycoside B, а вторичните – дигитоксин и гитоксин. Практическо значение има само дигитоксинът. Първичните гликозиди на вълнестия напръстник са Lanatoside A, B и C, а вторичните – дигитоксин, гитоксин и дигоксин. Практическо значение имат главно дигоксинът и неговите производни ацетил- и метилдигоксин. Препаратът Lanatoside С се резорбира в червата от 10-30%, дигоксинът – 60-70%, а ацетилдигоксинът – 90-95%. С урината за 24 ч. се излъчва 12% от дневна доза дигитоксин и 60% от дневна доза дигоксин.

Ефектите на сърдечните глюкозиди са:

  1. (+) инотропен ефект - увеличават силата на сърдечните съкращения, като се увеличава ударния и минутния обем на сърцето.
  2. (-) хронотропен ефект - забавят сърдечната честота.
  3. (-) дромотропен ефект - потискат проводимостта на нервния импулс през атриовентрикуларния възел, този им ефект ги прави подходящи да се използват при аритмии.
  4. (+) батмотропен ефект - повишават възбудимостта на сърдечния мускул.

Основните кардиални ефекти на сърдечните гликозиди са положителен ино- и батмотропен и отрицателен хроно- и дромотропен.Положителният инотропен ефект се изразява в засилване на сърдечните съкращения. Систолата става по-мощна, но по-кратка, а диастолата се удължава.

Отрицателният хронотропен ефект се изразява в забавяне на синусовия ритъм, което се дължи на рефлекторна и пряка възбуда на вагусовите ядра.

Отрицателният дромотропен ефект се проявява със забавяне провеждането на нервни импулси по възбуднопроводната система на сърцето.

Положителният батмотропен ефект се проявява с повишаване с повишаване възбудимостта на миокарда.

Дигиталисовите сърдечни гликозиди са ефективни при хронична нормофреквентна или тахикардна помпена недостатъчност на сърцето, особено когато последната е свързана с предсърдно мъждене.

Информация за сърдечните гликозиди може да прочетете тук:

Главните нежелани реакции на сърдечни гликозиди и препарати с аналогично действие се дължат на способността им да кумулират. Те могат да предизвикат:

  • Загуба на апетит
  • Тремор
  • Зрителни смущения
  • Повръщане
  • Отпадналост
  • Брадикардия
  • Бигенемия
  • Тригенемия
  • Камерно мъждене
  • Депресия на ST-сегмента
  • Уртикария
  • Удължаване на проводното време
  • Предсърдна тахикардия с AV-блок

Представители на сърдечни гликозиди и препарати с аналогично действие са:

  • Digoxin
  • Acetyldigoxin
  • Strophanthin G
  • Ceglunat
  • Digitoxin

Digoxin (tabl. 0,25 mg) има две хидроксилни групи и е по-малко липоразтворим от дигитоксина. Той е вторичен виово специфичен карденолид, изолиран от листата на вълнестия напръстник. Дигоксинът проявява по-силен положителен инотропен ефект и сравнително по-слаб положителен батмотропен и отрицателен хроно- и дромотропен ефект. Увеличава диурезата чрез подобряване системната хемодинамика. При орално приложение кардиоинотропният му ефект настъпва след 2-3 ч., достига максимум след 4-6 ч. и се изчерпва след 6-8 ч. Прилага се орално и парентерално по различни схеми. Показан е при лечение на сърдечна недостатъчност от всякакъв вид и степен.

Най-чести нежелани реакции на дигоксина са:

  • брадикардия
  • главоболие
  • повръщане

По-редки странични ефекти при приложение на дигоксин са:

  • кървящи венци
  • обриви по кожата
  • стомашни болки
  • необичайно кървене

Acetyldigoxin (Lanatilin tabl.200 mcg) е полусинтетично производно на дигоксина. Положителният му кардиоинотрепен ефект се проявява след 3-4 ч. и достига максимум след 6-8 ч. Показан е за лечение на конгестивна хронична сърдечна недостатъчност клас 2, 3 и 4 от различен произход и пароксизмална надкамерна тахикария.

Най-честите нежелани реакции на ацетилдигоксин са:

  • анорексия
  • отпадналост
  • повръщане
  • тригимения
  • бигеминия
  • брадикардия
  • камерно мъждене

Ceglunat съдържа сърдечният гликозид ланатозид С, изолиран от вълнестия напръстник. Той е със средна продължителност на действие. Има позитивен ино- и батмотропен и негативен хроно- и дромотропен ефекти. Пероралната му бионаличност е 40-50%, а плазмения полуживот – 35 ч. Предпочита се венозното му приложение.

Чести нежелани ефекти на цеглунат са:

  • безапетитие
  • повръщане
  • главоболие
  • безсъние
  • нарушения в сърдечния ритъм

Digitoxin (ампули 0,2 mg/2 ml, таблетки по 0,2 mg) в сравнение с дигоксина има по-бърза резорбция, но се кумулира по-слабо. Ефектът му се проявява след 3-4 ч. и достига максимум след 6-9 ч. при перорално приложение. Свързва се с плазмените протеини в 90-97%.

Нежелани лекарствени реакции на дигитоксин са:

  • анорексия
  • повръщане
  • отпадналост
  • тремор
  • зрителни смущения
  • тригимения
  • бигеминия
  • брадикардиядепресия на ST-сегмента
  • камерно мъждене
4.1, 9 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Сърдечни гликозиди и препарати с аналогично действие МКБ Y52.0

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО