Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Някои състояния, възникващи в перинаталния период Хеморагични и хематологични нарушения у плода и новороденото Неонатална жълтеница, причинена от масивна хемолиза Неонатална жълтеница от кървене

Неонатална жълтеница от кървене МКБ P58.1

Неонатална жълтеница от кървене МКБ P58.1 - изображение

Неонаталният период е най-опасният за новороденото, тъй като смъртността е най-висока. Той започва от раждането на бебето и продължава до края на първия месец.

Неонаталната жълтеница от кървене се наблюдава по-често при: недоносени, новородени с вродени кръвни заболявания, бебета с родов травматизъм, новородени с дистрес и такива, които са били подложени на изкуствена вентилация.

Жълтеницата от кървене се дължи на резорбцията на кръвния съсирек, който се образува след спирането на кървенето. Кръвните клетки и хемоглобинът в тях се подлагат на разграждане, което води до отделяне на билирубин. Неговото ниво в организма се увеличава и той се натрупва в кожата и лигавиците на новороденото.

Често срещано в неонаталния период е кървенето от стомашно-чревния тракт. При травма на новороденото, възникнала по време на раждането, може да се наблюдава кървене от различни органи.

Клиничните прояви зависят от локализацията на кръвоизлива и тежестта му. При загуба на повече кръв се наблюдава хиповолемичен шок. Детето е с бледа кожа и лигавици, неспокойно, с учестена сърдечна дейност.

Кървенето може да спре спонтанно или след приложено лечение. Процесът на кръвосъсирване преминава през няколко етапа, които водят до образуване на фибрин:

  • образува се протромбинов активатор;
  • протромбинът се превръща в тромбин;
  • фибриногенът се превръща във фибрин;
  • ретракция на съсирека.

След спиране на кървенето, кръвта се съсирва и постепенно от нея се отделя кръвния серум, който се резорбира от организма. Кръвните клетки в получения съсирека се разпадат като от тях се отделят протеолитични вещества, които разграждат фибрина на кръвния съсирек. Кръвните клетки, които се разпадат, се подлагат на фагоцитоза от макрофагите и клетките на ретикулоендотелната система. Хемоглобинът от еритроцитите също се подлага на разграждане, което води до отделяне на билирубин.

Диагнозата неонатална жълтеница от кървене поставя на базата на клиничната картина, лабораторните данни и инструменталните изследвания.

Лечението е насочено към овладяване на кървенето и поддържане на хомеостазата. Прилагат се водно-солеви разтвори, преливат се кръвни продукти. Неонаталната жълтеница от кървене може да се лекува чрез фототерапия, която дава добър резултат. При тежка жълтеница се прилага обемно кръвопреливане

3.5, 4 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия