Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Някои състояния, възникващи в перинаталния период Хеморагични и хематологични нарушения у плода и новороденото Хемолитична болест на плода и новороденото Резус-изоимунизация на плода и новороденото

Резус-изоимунизация на плода и новороденото МКБ P55.0

Резус-изоимунизация на плода и новороденото МКБ P55.0 - изображение

Резус-изоимунизация представлява вид кръвногрупова несъвместимост между майката и плода, която може да протича в различни клинични форми. Става въпрос за съчетание, при което майката е с кръвна група Rh (-), а плода Rh (+).

Резус факторът, определящ кръвната група, представлява протеин, разположен в липидната съставка на еритроцитната мембрана. Спрямо законите на генетиката, за да се получи резус - изоумунизация е необходимо майката да е с кръвна група Rh (-), а бащата Rh (+). При такива родители детето има 50% шанс да бъде Rh (-) и да се развие кръвногрупова несъвместимост между него и майката.

Резус-изоимунизацията на плода и новороденото може да стане в третия период на раждането (изгонването на плацентата), при извършване на амниоцентеза (взимане на проба от амниотичната течност), при кордоцентеза (взимане на кръв от пъпната връв на бебето), при отлепване на плацентата по време на бременността, при спонтанен или предизвикан аборт и други процедури. Достатъчно е  много малко количество кръв (около 0,1 милилитра) да премине от бебето към майката, за да се причини сенсибилизация.

При попадането на еритроцити от феталната кръв в кръвообращението на майката, имунната и система реагира и тя синтезира антитела (първо от клас IgM, после от клас IgG). Вторият вид антитела преминава през планцентарната бариера и навлиза в кръвообращението на плода. Там те се свързват с еритроцитите и причиняват разрушаването им (хемолиза) в слезката и други органи на ретикулоендотелната система. Обикновено първата бременност с изоимунизация протича без усложнения, тъй като антителата са в нисък титър (концентрация). С всяка следваща бременност или аборт рискът от хемолитична болест на новороденото нараства.

В зависимост от времето на резус-изоимунизацията, както и от силата на имунния отговор се различават няколко вида клинични изяви:

  1. анемия на новороденото;
  2. иктер (жълтеница) на новороденото;
  3. фетален хидропс (аназарка).

Анемията на новороденото се предизвиква от хемолиза на феталните еритроцити и общото им количество в кръвта на плода намалява. Детето се ражда с бледа кожа и лигавици, леко пожълтелина. Изоимунизацията настъпва скоро преди раждането. Общото състояние е запазено.

От лабораторните изследвания се установява снижение на общото количество еритроцити, хемоглобин и хематокрит, леко повишение на неконюгирания билирубин.

Лечението на анемията трябва да се извърши бързо след поставяне на диагнозата, понеже се намалява кислород - транспортната функция на кръвта, което може да доведе до сърдечна недостатъчност, дихателна недостатъчност, ацидоза и други усложнения. Прави се хемотрансфузия с кръв от кръвна група 0, Rh (-).

Жълтеницата или още иктер на новороденото включва пожълтяването на кожата. Това състояние започва в първите 24 часа след раждането и постепенно се усилва. Общото им състояние е увредено, те са отпуснати, сънливи и сучат вяло. Кръвните показатели прогресивно намаляват, като са налице и данни за активна хемопоеза (продукция на нови еритроцити). Нивото на серумния билирубин бързо достига високи стойности, което крие опасност от ядрена жълтеница (керниктер).

Ядрената жълтеница е най-тежкото усложнение на хемолитичната болест на новороденото. Дължи се на високите нива на неконюгиран билирубин, който преминава през хематоенцефалната бариера и се натрупва в базалните ядра на мозъка. В зависимост от нивото на билирубина клиничната изява е различна, като варира от мускулна хипотония и летаргия до оспистотонус и апнея. При по-тежките случаи могат да настъпят усложнения като детска церебрална парализа (ДЦП) и умствено изоставане.

Лечението на жълтеницата на новороденото при изоимунизация бива консервативно и оперативно. Към консервативното лечение спада облъчването със синя светлина. При него настъпва превръщане на водонеразторимият билирубин във водоразтворим, който може да се отдели чрез бъбреците с урината. Друг вариант за лечение е обемното кръвопреливане. При него се прелива голямо количество кръв Rh (-), с АВО принадлежност като на плода.

Феталният хидропс е най-тежката форма на хемолитичната болест на новороденото. Развиват се масивни отоци, асцит, хидроторакс, хидроперикард, кожата е оточна. Прогнозата е лоша и често изходът е фатален.

За поставяне на диагнозата резус-изоимунизация на плода и новороденото е необходимо да се провери кръвната група на майката и плода. Също така трябва да се провери нивото на антителата, произведени от имунната система на майката. Това става чрез директен и индиректен тест на Кумбс (Coombs).

Най-важното нещо, което се прави за профилактика на хемолитичната болест на новороденото е поставянето на специфичен анти-D имуноглобулин веднага след раждане или аборт на Rh-положителен плод от Rh-отрицателна майка.

4.0, 6 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Резус-изоимунизация на плода и новороденото МКБ P55.0

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Резус-изоимунизация на плода и новороденото МКБ P55.0

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО