Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Някои състояния, възникващи в перинаталния период Инфекциозни болести, характерни за перинаталния период Други инфекциозни болести, характерни за перинаталния период Неонатална инфекция на пикочните пътища

Неонатална инфекция на пикочните пътища МКБ P39.3

Неонатална инфекция на пикочните пътища МКБ P39.3 - изображение

Инфекция на пикочните пътища в неонаталния период е неонаталният пиелонефрит. Той представлява бактериална инфекция на бъбречния паренхим, тубулите и интерстициума, изявяваща се в периода на новороденото (до 28-мият ден след раждането).

Неонаталната инфекция на пикочните пътища се среща по-често при момчетата, за разлика от по-големите деца, при които боледуват предимно момиченца.

В неонаталния период инфектирането на бъбречната тъкан става предимно по кръвен път, като огнището на инфекцията е другаде, а бактериите преминават в кръвния поток и достигат до органите на отделителната система. Първоначалната инфекция може да бъде пневмония, кожна инфекция, омфалит и други. В някои случай, най-често след неонаталния период, бактериите се придвижват асценденто (възходящо) от перинеума, при неспазване на добра хигиена на бебето.

Причинителите на неонатална инфекция на пикочните пътища могат да бъдат различни грам - негативни и позитивни бактерии, като: E.coli, Klebsiella, Proteus, стафилококи, стрептококи и други.

Клиничната картина при пиелонефрита в неонаталния период е неспецифична и разнообразна. Бебето е може да е с повишена температура, гърчове, повръщане, диария, пожълтяване на кожата и други. Често е раздразнително и отказва храна. Урината може да е с променена миризма.

За поставяне на диагнозата е необходимо да се вземе урина за лабораторни изследвания и урокултура. Събирането на урина може да стане с помощта на колекторна торбичка, катетър или пункция на пикочния мехур. Установява се левкоцитурия, еритроцитурия, лека протеинурия и други. От кръвните изследвания са налице левкоцитоза с олевяване, анемия, ускорена СУЕ, повишен CRP и фибриноген. Отделно се взима част от урината за направата на уропосявка, чрез която се изолира конкретния микроорганизъм и с помощта на антибиограма се определя антибиотичната му чувствителност.

Други методи за изследване са ехографията, рентгенографията, КАТ, сцинтеграфия на бъбреците, но те намират рядко приложение за доказване на неонатален пиелонефрит. Те се използват, за да се установи дали има вродена малформация на бъбреците, която да предразполага към инфекции и други усложнения в бъдеще.

Етиологичното лечение на неонатална инфекция на пикочните пътища се състои в парентералното приложение на антибиотик, подходящ според антибиограмата. Използват се антибиотици от групата на бета - лактамите, аминогликозиди, цефалоспорини, хинолони, сулфонамиди и други. Общият курс на прием на антибиотици и химиотерапевтици е около 10 - 12 дни.

3.9, 7 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО