Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Някои състояния, възникващи в перинаталния период Инфекциозни болести, характерни за перинаталния период Неонатален омфалит с необилно или липсващо кървене

Неонатален омфалит с необилно или липсващо кървене МКБ P38

Неонатален омфалит с необилно  или липсващо кървене МКБ P38 - изображение

Пъпната връв свързва плода с плацентата. След раждането тя се прекъсва и се получава малък пъпен остатък, който представлява придобита раничка. Пъпният остатък претърпява промени (девитализация) и през това време представлява подходяща среда за развитието на редица микроорганизми. Омфалитът е възпаление на пъпния остатък в резултат на нахлуване на бактерии в него. Рядко се среща в развитите страни, но все още представлява сериозен проблем за по-малко развитите райони.

Причинителите на неонаталния омфалит с необилно или липсващо кървене могат да бъдат различни микроорганизми. В 75% от случаите омфалитът е с полимикробен произход. Аеробните бактерии присъстват в приблизително 85% от инфекциите, преобладава Staphylococcus aureus, стрептококи от група A, Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Proteus mirabilis. Омфалитът се среща по-често при недоносените бебета.

Клиничната картина на омфалита включва:

  • признаци на инфекция на кожата (целулит) около пъпния остатък (зачервяване, затопляне, подуване, болка);
  • секреция от пъпната раничка, която обикновено е гнойна, понякога примесена с кръв;
  • повишена температура;
  • ускорен пулс (тахикардия);
  • ниско кръвно налягане (хипотония);
  • сънливост;
  • лошо хранене;
  • пожълтяване на кожата (жълтеница);

Усложненията на омфалита могат да бъдат много сериозни, дори фатални. Част от тях са:

  • емболизация;
  • флебит;
  • засягане на коремната стена;
  • некротизиращ фасциит;
  • сепсис, който представлява животозастрашаваща инфекция;

Лечението на неонаталния омфалит с необилно или липсващо кървене зависи от състоянието на бебето и тежестта на инфекцията. В по-леките случаи се прави локална обработка на пъпната раничка с антисептик и се включва системна терапия с антибиотици. Използват се различни препарати в зависимост от антибиограмата на изолираните микроорганизми. Обикновено се прилагат такива антибиотици, които да действат на грам-положителни и грам-отрицателни микроорганизми. Препоръчва се комбинация от антистафилококов пеницилин, Ванкомицин и аминогликозиден антибиотик. Ако омфалитът е усложнен с некротизиращ фасциит се изисква по-агресивен подход, с антимикробна терапия, насочена към анаеробни организми, както и към грам-положителни и грам-отрицателни организми - Метронидазол или Клиндамицин.

Поддържащата терапия в допълнение към антимикробната е от съществено значение за оцеляването. Тя включва следните мерки:

  • осигуряване на вентилаторна помощ и кислород за хипоксемия или апнея;
  • прилагане на течности, вазоактивни средства или и двете при хипотония;
  • прилагане на прясно замразена плазма и тромбоцитна маса при развитие на дисеминирана интравазална коагулация (ДИК);
  • поддържане на ефективна циркулация;

В неусложнени случаи, се очаква еритемът на пъпната раничка да се подобри в рамките на 12-24 часа след започването на антимикробна терапия. Липсата подобрение може да се дължи на прогресия на заболяването, наличие анатомичен дефект или на имунодефицит.

3.3, 7 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Неонатален омфалит с необилно или липсващо кървене МКБ P38

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Клинични пътеки