Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Някои състояния, възникващи в перинаталния период Инфекциозни болести, характерни за перинаталния период Други вродени инфекциозни и паразитни болести Неонатална кандидоза

Неонатална кандидоза МКБ P37.5

Неонатална кандидоза МКБ P37.5 - изображение

Микотичните инфекции в неонаталния период, които се причиняват от Candida albicans, се наричат кандидози. Те са честа причина за сепсис и смърт на новороденото.

Заразяването на бебето може да стане по време на бременността чрез проникване на Candida albicans по асцендентен път - от цервикалния канал инфекцията се разпространява нагоре и стига до околоплодния мехур и плода. Постнаталната кандидоза е вътреболнична инфекция при недоносените, при бебета, лекувани дълго с антибиотици, и най-вече такива с централен венозен катетър.

Рисковите фактори за развитие на неонатална кандидоза са:

  • недоносеност на бебето;
  • раждане на бебе с ниско тегло (особено под 1500 грама);
  • престой в интензивно отделение (поставянето на интравенозни катетри, интубация и изкуствена вентилация);

Клиничните прояви на кандидозата при новородените не са специфични и могат да бъдат подобни на тези, които се наблюдават при бактериалните инфекции. При недоносените и родените с ниско тегло инфекцията протича с картина на сепсис с пневмония, шок, менингит, остеоартрит, пиелонефрит и други. Може да се наблюдава респираторен дистрес, апнея, нестабилна температура, хипотония, както и подуване на корема. При доносените деца инфекцията обикновено е локализирана по кожата.

Диагностика на неонаталната кандидоза се прави чрез изолиране на гъбички от кръвта на болното дете. Използва се микроскопското изследване, което позволява по-ранна диагностика и навременно започване на лечението.

Проучвания показват, че само 1 от 25 новородени със системна кандидоза, докладвани в изследването, имат централен катетър. Наличието на периферни венозни катетри може да се свърже с развитието на фунгемия. Около 44% от децата са имали кожни абсцеси. Микроскопичните изследвания на тези абсцеси са помогнали за ранното и лечение, още преди системната гъбична инфекция да е потвърдена от кръвните култури. Винаги, когато има съмнение за системна кандидоза, трябва да се изследва кръвта и урината.

Серологичните тестове също имат значение за поставяне на диагнозата – откриват се антигени и различни антитела срещу Candida albicans.

Лабораторните изследвания показват левкоцитоза с неутрофилия.

Лечението на неонатална кандидоза се провежда с различни антимикотични средства. При системните микози се включва венозно Амфотерицин Б или Флуконазол за 10-14 дни. Амфотерицинът продължава да е стандартната терапия за системните форми на кандидоза, но използването му е ограничено поради тежките странични ефекти, най-вече нефротоксичност. При останалите форми локално се прилага Нистатин или Кетоконазол (Низорал).

Лечението на катетър свързана кандидоза е относително лесно, въпреки че понякога се усложнява с тромби. Терапията се състои в отстраняването на катетъра, последвано от системна терапия за кратък период. Дисеминирана кандидоза се среща рядко при тези пациенти.

3.6, 5 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО