Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Бременност, раждане и послеродов период Родоразрешаване Спонтанно раждане при едноплодна бременност Друго спонтанно раждане при едноплодна бременност

Друго спонтанно раждане при едноплодна бременност МКБ O80.8

Друго спонтанно раждане при едноплодна бременност МКБ O80.8 - изображение

Друго спонтанно раждане при едноплодна бременност включва раждане при предно черепно, челно и лицево предлежание.

Атипично раждане, което въпреки отклоненията в даден механизъм може да се осъществи.

При патологичното раждане има такива нарушения в механизма, при което раждане е невъзможно да се осъществи по вагинален път или ако то се осъществи ще бъде съпътствано от тежка увреда както на майката, така и на плода.

Обикновено отклоненията от основния механизъм на раждането се характеризира със значително протрахиране на самото раждане.

Към друго спонтанно раждане при едноплодна бременност принадлежи предно черепно предлеажние.

При предно черепно предлеажние главата на плода е индиферентно положение и водеща точка е голямата фонтанела.

Честотата на предно черепно предлежание е около 0,1%.

Причините за това състояние са най-вече наличие на тесен таз или недоносен плод.

Обикновено главата на плода навлиза в напречния или един от косите диаметри на таза, като при вътрешната ротация, водещата точка се насочва към симфизата, а тила на плода назад към сакрума.

В голям процент от случаите с предно черепно предлежание с напредването на раждането настъпва флексия или по-голяма дефлексия на главата на плода.

Раждането е затруднено, често се образува родилен отток в областта на голямата фонтанела, налице е значителна конфигурация на главата.

Когато главата на плода достигне изхода на таза, тя опира в областта на глабелата, която става първи хипомохлион, при което става флексията на главата.

Под перинеума се раждат теменните кости и окципиталната кост до protuberantia occipitalis externa, която играе ролята на втори хипомохлион около , който става дефлексията на главата.

Така последователно под симфизата се раждат челото, очите, носът и брадичката на плода.

Така завършва раждането на главата на плода.

Останалата част на тялото се ражда лесно.

Поведението при наличие на плод индиферентно положение по принцип е очаквателно. При доносен плод в процеса на раждане може да се установи наличие на голям caput succedaneum, и че предлежащата част се спуска прекалено бавно, а понякога може и да спре.

Към друго спонтанно раждане при едноплодна бременност принадлежи челно предлежание.

Честотата на челно предлежание е в порядъка на 0.03-0.05% или средно около 1:2000-2200 раждания.

Причините за наличието на плод в челно предлежание са аномалии на таза, наличие на недоносен плод, аномалии в прикрепването на плацентата, аномалии на матката.

Челното предлежание представлява едно от атипичинте дефлексионни предлежания. Водеща точка на предлежащата глава е глабелата.

Sututa frontalis се поставя в напречния или един от косите диаметри.

До спускането на главата до тазовото дъно, нейното положение не се променя.

Следва вътрешна ротация, при което водещата точка се насочва към симфизата, а тила на плода назад към сакрума.

Челният шев се поставя в правия в правия размер на изхода на таза.

Когато главата на плода достигне изхода на таза, тя опира в областта на корена на носа, който става първи хипомохлион, при което става флексията на главата.

Под перинеума се раждат теменните кости и окципиталната кост до protuberantia occipitalis externa, която играе ролята на втори хипомохлион около, който става дефлексията на главата.

Гърбът на плода остава обърната назад.

Често челното предлежание не се запазва до края на раждането, а се флектира и превърне в тилно или да се дефлектира допълнително и да преминава в лицево предлежание.

За диагнозата основно значение е вагиналното изследване, при което се палпира Sutura frontalis, а при дълбоко туширане може да се достигне голямата фонтанела и орбиталните дъги.

При наличието на голям caput succedaneum предлежанието на плода може да бъде трудно установено и да се приеме за седалищно предлежание.

Поведение по правило е очаквателно, при наличието на дребен плод и широк таз, при условие, че гърба на плода е обърнат назад към сакрума.

Раждането на здрав плод в челно предлежание с гръб обърнат напред и брадичка назад е възможно само ако се направи навременно цезарово сечение.

Към друго спонтанно раждане при едноплодна бременност принадлежи лицево предлежание.

Честотата при лицево предлежаине се среща рядко около 1:300 раждания.

Причина за лицево предлежание могат да бъдат аномалии на костния таз, недоносен плод, заболявания на щитовидната жлеза и други.

Най-значимото изследване, при което се установява наличие на плод в лицево предлежание е вагиналното.

При лицево предлежание при вагинално туше се палпират носа и устата на плода, като при по-дълбоко туширане могат да се достигнат очните ябълки и брадичката. Влагалищното изследване може да затрудни изследващия, че предлежанието седалищно. Трябва да се има предвид, че анусът на плода и двата tuber ossis ischii са разположени в една равнина, докато при лицево предлежание двата proc.zygomaticus и устата образуват триъгълник.

В началото на раждането най-често главата на плода навлиза във входа на таза в челно предлежание с фронтален шев в напречния или един от косите диаметри.

Спускайки се в таза дефлексията на главата се засилва и предлежанието става лицево.

При достигането на тазовото дъно ротацията на главата става винаги така, че брадичката на плода, която е водеща точка се обръща към симфизата, а тилът на плода към сакрума.

При напъните под симфизата се поставя подезичната кост, която служи за хипомохлион.

Следва дефлексия на главата, при което първо се ражда брадичката, после устата и носа на плода. Гърбът на плода винаги е обърнат назад към сакрума.

Раждането при лицево предлежание завършва нормално при около 95 % от случаите. Поведението на акушера е принципно очаквателно.

Раждането може да бъде затруднено поради това, че не се образува добър контакт между главата на плода и маточните стени, при което водите преминават покрай предлежащата част и преразтягат долния полюс на околоплодния мехур, вследствие на което често се наблюдава преждевременно пукване на околоплодния мехур.

Когато вътрешната ротация става, така че гърбът на плода се обръща напред към симфизата, а брадичката назад към сакрума, раждане не може да се осъществи.

3.5, 4 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО