Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на пикочо-половата система Други болести на пикочната система Цистит Остър цистит

Остър цистит МКБ N30.0

Остър цистит МКБ N30.0 - изображение

Остро настъпилото неспецифично бактериално, вирусно или гъбично възпаление на лигавицата на пикочния мехур се нарича остър цистит.

Състоянието се среща по - често при жени, поради по - късата и широка уретра, предразполагаща към асцендентното преминаване на микроорганизми от външната среда.

Нормално пикочните пътища са стерилни.

Причинители на остър цистит са голям брой микроорганизми. Най-често се изолира Е.coli, нерядко се срещат Proteus, P. aeroginosa, Klebsiella и др. Обикновено инфекцията прониква по възходящ път, като външния отвор на пикочния канал се замърсява от фекалиите. Възможно е проникване на микроорганизми по низходящ път при инфекции на бъбреците, както и по кръвен път или по съседство от възпалителни процеси в малкия таз.

Рискови фактори за развитието на остър цистит са недобрата лична хигиена, простуден момент, нарушение на имунната система, инфекции в коремната кухина, бременност, захарен диабет, аномалии на урогениталната система и други.

Острият цистит обхваща цялата повърхност на лигавицата, която е оточна, силно зачервена, с разширени кръвоносни съдове. Възпалителният процес може да навлезе в дълбочина и да засегне мускулния слой на пикочния мехур.

Оплакванията при остър цистит обикновено започват внезапно. Пациентите съобщават за чести позиви за уриниране, придружени от чувство за парене и болки ниско в таза. В периодите между отделните уринирания силната болка стихва за кратко, но остава чувството за тежест в областта на пикочния мехур. Наблюдават се и промени в урината, която става мътна, с „парцалчета", розова, понякога се установява значително кървене. Обикновено не се наблюдават висока температура и общи прояви.

Основно средство за поставяне на диагнозата остър цистит е изследването на урината.

Първото вземане на стерилна урина (средна порция сутрешна урина, след щателен тоалет на гениталиите) трябва да бъде преди началото на антибиотичната терапия, тъй като, след започнало вече лечение с антибиотици, резултатът от изследването може да бъде фалшиво отрицателен и да не се изолира конкретният бактериален причинител на заболяването.

Много показателно е откриването на сигнификантна бактериурия (над 10бактерии в 1 мл урина), като се прави микробиологична посявка от урината с антибиограма (установяване на чувствителността на бактериите към дадени антибиотици). При изследването на урината се откриват левкоцити, албумин, често и еритроцити. 

Лечението на остър цистит трябва да започне веднага след поставянето на диагнозата, дори преди да се получи резултатът от урокултурата.

Антибиотикът може да се приложи еднократно във висока доза, или в средни терапевтични дози в продължение на 7-10 дни. Препоръчва се използването на широкоспектърни антибиотици и химиотерапевтици.

Ако до 2-3 дни след началото на лечението няма подобрение и оплакванията продължават, уместно е да се замени антибактериалния препарат, като новият антибиотик, който ще се прилага трябва да бъде съобразен с антибиограмата. Прилагат се и медикаменти, които да облекчат субективните оплаквания - аналгетици и спазмолитици.

Някои фитопрепарати подпомагащи дейността на уринарния тракт, като екстракт от червена боровинка, мечо грозде, бреза и други също се използват. Препоръчва се да се приема поне 1,5 - 2 литра течности дневно, за не настъпва концентрация на урината в пикочния мехур. Необходимо е да се избягват дразнещи храни, студ, влага, физически натоварвания.

3.2, 5 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия