Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на пикочо-половата система Бъбречна недостатъчност Хронична бъбречна недостатъчност Хронична бъбречна недостатъчност, неуточнена

Хронична бъбречна недостатъчност, неуточнена МКБ N18.9

Хронична бъбречна недостатъчност, неуточнена МКБ N18.9 - изображение

Необратимата загуба на над 70% от активните нефрони, водеща до значително нарушение на бъбречната функция, без да е изяснена основната причина, се означава като хронична бъбречна недостатъчност, неуточнена.

Бъбреците се увреждат по различни механизми - имунни, автоимунни, директно увреждане на бъбречните структури от различни агенти - бактерии, вируси, токсини, съдови аномалии и други.

Хроничната бъбречна недостатъчност може да се предизвика от различни заболявания и състояния, между които:

  • Гломерулни (хроничен гломерулонефрит, гломерулна склероза).
  • Тубулни (бъбречна туберкулоза, хроничен пиелонефрит).
  • Съдови (стеноза на бъбречните артерии, артериална хипертония).
  • Вродени аномалии (бъбречна поликистоза, стеноза на уретерите).
  • Метаболитни (диабет, системна склероза, системен лупус еритематодес).
  • Обструктивни нефропатии (притискане на бъбречното легенче, уретерите, пикочния мехур или уретрата от тумор, киста или камък) и други.

Патофизиологичните промени при хронична бъбречна недостатъчност, неуточнена включват постепенното отпадане на всички ренални функции:

  • Отделяне на крайните продукти на обмяната. Така се повишава серумното съдържание на урея, креатинин, пикочна киселина. В резултат се Получава осмотична полиурия (отделяне на над литър и половина урина за денонощие), гадене, повръщане, отпадналост, сънливост, гърчове и други.
  • Поддържане на постоянния обем на телесните течности. Поради полиурията се получава дехидратация на организма.
  • Поддържане на йонното равновесие в организма. При хронична бъбречна недостатъчност се стига до снижаване на количеството на серумния натрий (хипонатриемия), повишаване на калия (хиперкалиемия), извличане на калций от костите (хиперкалциемия) и други.
  • Поддържане на киселинно - алкалното равновесие. Поради влошеното излъчване на водородните йони (H+) се стига до метаболитна ацидоза (подкиселяване на кръвта).
  • Регулация на кръвното налягане. 
  • Поддържане на хемопоезата. В бъбреците се синтезира хормона еритропоетин, който стимулира костния мозък да продуцира еритроцити. При бъбречна недостатъчност се развива анемия.

Клиничната изява при хронична бъбречна недостатъчност, неуточнена се дължи на патофизиологичните промени. Пациентът се оплаква от болка или тежест в кръста, често уриниране, главоболие, раздразнителност, безсъние, гадене, повръщане, сърбеж по кожата, болка в гърдите, високо кръвно налягане, отпадналост и други.

За да се уточни причината за развитието на бъбречната недостатъчност са необходими редица подробни изследвания.

Пациентът трябва щателно да се разпита за предишни оплаквания от страна на урогениталната система, както и за бъбречни заболявания в семейството. Нужно е да се определи количеството на денонощната урина (диуреза), да се проследи съставът, седимента и микробното и съдържимо.

Правят се кръвни изследване за установяване на серумното ниво на уреята, креатинина, йоните (калий, натрий, калций), алкално-киселинното равновесие. С помощта на ехограф могат да се установят структурни аномалии на урогинеталната система.

Други образни изследвания са нативната рентгенография, екскреторната урография и компютърно - аксиалната томография. Понякога е необходимо да се вземе парче от бъбрека чрез специална биопсична игла. Материалът се фиксира, оцветява и преглежда от специалист - хистолог.

Лечението при хронична бъбречна недостатъчност е насочено към основното заболяване, довело до развитието й. При поява на усложнения или значително завишаване на креатинина и калия, пациентът се поставя на хемодиализа.

4.0, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия