Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на пикочо-половата система Бъбречна недостатъчност Хронична бъбречна недостатъчност Други прояви на хронична бъбречна недостатъчност

Други прояви на хронична бъбречна недостатъчност МКБ N18.8

Други прояви на хронична бъбречна недостатъчност МКБ N18.8 - изображение

Необратимата загуба на бъбречна функция, в резултат на увреждане на над 70% от активните нефрони, се означава като хронична бъбречна недостатъчност. В резултат на загубата на основните бъбречни функции се засягат и всички останали органи.

Така се развиват други прояви на хронична бъбречна недостатъчност - уремична невропатия и уремичен перикардит.

Причините за развитието на хронична бъбречна недостатъчност са разнообразни: хроничен гломерулонефрит, гломерулна склероза, хроничен пиелонефрит, бъбречна туберкулоза, камъни или тумори на бъбреците, уретерите, пикочния мехур, простатата, матката и други.

Към други прояви на хронична бъбречна недостатъчност принадлежи уремичната невропатия.

Уремичната невропатия представлява органично мозъчно увреждане, настъпило в резултат на високото ниво на остатъчните азотни продукти (урея, креатинин, пикочна киселина). Обикновено креатининовият клирънс спада под 15 милилитра/минута.

Патофизиологията на уремичната невропатия е комплексна.

При отпадане на една от основните бъбречни функции - синтезата на витамин D, реабсорбцията на калций от червата значително намалява. Това води до хипокалциемия (намалено количество на калций в кръвния серум), което стимулира паращитовидните жлези да синтезират паратхормон. Този вторичен хиперпаратиреоидизъм довежда до повишена концентрация на калций в кората на мозъка, нарушавайки нормалната нервна дейност.

Друг патофизиологичен механизъм на уремичната невропатия е нарушеният баланс наневротрансмитери, съдържащи азотни бази. При пациенти с хронична бъбречна недостатъчност е установена увеличена концентрация на глицин в гръбначно - мозъчната течност, за сметка на намалената такава на глутамин и GABA (гама аминомаслена киселина). Това нарушава мозъчната функция.

Клиничната изява на уремичната енцефалопатия включва липса на апетит, гадене, повръщане, безпокойство, трудно концентриране, дезориентация, объркване, смущения в съня, фибриларни потрепвания, припадъци, кома и други.

При физикалния преглед се установява нистагъм (хоризонтално или вертикално спонтанно движение на очните ябълки), хиперрефлексия (патологично увеличени сухожилни рефлекси) и оток на очните папили.

За поставяне на диагнозата уремична невропатия е необходимо първо да се докаже наличието на бъбречна недостатъчност. Освен това е желателно да се направи компютърна томография и ЕЕГ (електроенцефалограма). Промените в ЕЕГ записа включват забавяне и загуба на алфа - вълни, разцепване на тета и делта - вълните и други.

Лечението при уремичната невропатия е неспецифично. Проявата на неврологична симптоматика при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност е индикация за започване на хемодиализа (механично очистване на кръвния серум от крайните продукти на обмяната). При наличие на гърчове се прилагат бензодиазепини. Единственото окончателно лечение е бъбречната трансплантация.

Към други прояви на хронична бъбречна недостатъчност принадлежи уремичния перикардит.

Това усложнение представлява възпаление на висцералния и париеталния слой на перикарда.

Патогенезата на уремичния перикардит е сложна.

В основата на заболяването е нарушената ексреторна функция на бъбреците, при което се получава задръжка на течности и перикарден излив. При неговата резорбция се получават фиброзни сраствания между двата слоя на перикарда.

Освен това, при високи стойности на серумната урея, тя се отлага под формата на кристали по повърхността на перикарда, предизвикващи триене при сърдечната дейност.

Клиничната изява при уремичен перикардит включва болка в гърдите, засилваща се в легнало положение, висока температура, наличие на перикардно триене, задух, набъбване на шийните вени и други.

Диагнозата уремичен перикардит се подозира при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност и сърдечна симптоматика. Необходимо е да се направи ехография на сърцето, нативна рентгенова снимка на гръдния кош, ЕКГ (електрокардиограма) и други.

Лечението на уремичния перикардит цели предимно нормализиране на бъбречната функция чрез преминаване към хемодиализа. Освен това се приемат кортикосреоиди (като противовъзпалителни). Може да се предприеме и оперативно премахване на част от засегнатия перикард.

3.9, 7 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Други прояви на хронична бъбречна недостатъчност МКБ N18.8

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия